Великият ни национален футболист Георги Аспарухов щеше да посрещне 75-тата си годишнина днес, а утре да празнува Гергьовден с половин България. Съдбата, обаче бе решила друго.

И на 30 юни 1971 година ни прибра Гунди и Котето. Аспарухов и Котков, обаче продължават да живеят в съзнанието ни повече от 47 години след кървавата катастрофа край Витиня. Сигурен съм, че светлият спомен ще надживее съвремието ни.

Защото Господ бе дарил Гунди не само с талант, но и с човечност. Човечност, с която даряваше привържениците на футбола. Човечност, която му проправи път към Вечността. И днес, години след като Гунди е на небето, е нелепо да бъде оскверняван.

И то при положение, че приживе нито веднъж не е обидил противниците си. Напротив – признавал е класата на Димитър Пенев, Цанев и Симолията. Ако беше жив, Гунди едва ли щеше да одобри и просташката реплика „червени боклуци", изречена в зората на Демокрацията от Георги Марков.

Подобни изблици вбиват клин между българите и ги карат да се мразят. Карат ги да мразят дори Стоичков, Стилиян и Бербатов, защото са защитавали цветовете на ЦСКА.

Нека не забравяме, че сме българи. И да не цапаме легендите си с подли обиди. Само така ще спасим героите си и ще пребъдем!