Ще засегна само някои аспекти от моите виждания за БСП като лява партия. Ще се спра главно на нейната икономическа политика. Поради ограниченото време изложението ми ще бъде кратко и схематично, без да навлизам в подробна аргументация.
БСП е партия на лявата фразеология, когато е в опозиция и на дясната икономическа политика, когато беше на власт през част от последните 28 години. Сега е партия на острите разобличителни речи, които подкрепям, и на бледите, неизбистрени и несистематизирани леви идеи за алтернативна икономическа политика, която би провеждала, ако дойде на власт. Бедата е, че с такива неубедителни и неясни идеи, не се идва на власт. Гражданите на България очакват по-ясна, по-конкретна, по-категорична и по-убедителна алтернативна лява икономическа политика.
БСП е партия, която не умее да използва най-добрите си собствени кадри за лява икономическа политика. Ръководството на БСП се огражда с бледи, недостатъчно компетентни личности, а когато партията е на власт се предоверява на кадри с по-скоро десни или дясно-центристки разбирания и изолира способни професионалисти с леви убеждения. Често се доверява на хора, които са й изменяли в миналото и са прескачали от партия в партия, отколкото на лоялните си почтени професионалисти.
Икономическата платформа на БСП за последния конгрес и особено за последните избори беше адресирана главно към бизнеса, а не към трудовите хора. Това беше изрично подчертано при представянето на платформата от член на Изпълнителното бюро на Националния съвет. В платформата нямаше конкретни ангажименти за съществени промени в политиката по заплатите, пенсиите, за възстановяване на необлагаемия минимум, за отмяна на „плоските” преки данъци, за диференциран ДДС, за данъците върху имоти и наследство и т.н., които да привлекат вниманието на левите и средни слоеве от избирателите. Някои десни партии имаха по-категорични леви обещания.
БСП има противоречива, разкрачена политика по „плоските” данъци. Първоначално допусна грешка като ги въведе. По-късно обяви че ще ги отмени, а след това се отказа от намерението си да ги замени с умерено прогресивни. Напоследък отново се ориентира към умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимум. Продължава обаче да мълчи по „плоския” данък върху печалбата. В партийното ръководство има влиятелни заможни хора, заинтересовани от запазване на „плоските” данъци, защото са облагодетелствани от ниското облагане на собствените им доходи. И нищо чудно. Философите отдавна са доказали, че битието определя съзнанието. А световната практика го е потвърдила категорично.
Още от началото на 1990-те БСП прие наложената ни отвън идея за форсирана поголовна приватизация и я прилагаше усърдно, когато беше на власт. По това тя не се различаваше от десните български партии. А трябваше и можеше да се застъпи за запазване и равнопоставено пред закона състезание под икономическото слънце между държавна, частна и кооперативна собственост. Нека преуспяват тези, които работят по-добре, задоволяват по-успешно обществените потребности и са рентабилни. Известно е, че двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост.
На българския и чуждестранния капитал можеше да се предостави възможност да изгражда собствени частни предприятия, а не да му се подаряват нормално действащи рентабилни държавни предприятия, чиято продукция се приемаше на нашия и чуждестранния пазар. Можеше да има някаква логика за приватизация само на лошо функциониращи губещи предприятия, за да бъдат оздравени и използвани от новите собственици. Нали казваха, че частникът е добър стопанин, а държавата е прахосник. Оказа се, че новите частни собственици съсипаха дори и рентабилните преди това, държавни предприятия. В годините на свое управление ръководството на БСП си затваряше очите пред тези безобразия, както правеха и десните партии. Избирателите трудно можеха да разграничат програмата на БСП от тези на десните и центристките партии.Това беше недопустимо за лява партия.
БСП и сега не предлага реални мерки за възстановяване на поне част от ограбеното с приватизацията. Предложението „всичко на масата” по приватизацията, концесиите, държавните поръчки и т.н. е привлекателно и красиво, но е неизпълнимо. Дори цялата съдебна система да се занимава само с това, не е възможно да се ревизират над 7500 приватизационни сделки, с многобройни последващи анекси, голям брой концесии, хиляди държавни поръчки. Първоначалните собственици на много от тях са починали, а наследниците им едва ли могат да бъдат държани отговорни. Много от тях са препродадени, т.е. препрани и новите честни купувачи не могат да бъдат наказвани и т.н.
Такъв свръхамбициозен подход осъжда предварително на провал добрата идея за ревизия на престъпните приватизационни, концесионни и други сделки, дори да отпадне давността върху тях. А след като не може да се осъществи такава свръхамбициозна програма, все едно че не се прави нищо или почти нищо! В мои публикации предлагам по-сромни, но реалистични подходи: преглед на законосъобразността и целесъобразността на приватизацията на 80-100 най-големи и съмнителни обекти и пълна ревизия на имотите и доходите на 1000-1500 най-големи нови богаташи.
Известно е бедственото положение в здравеопазването. Причините за това са много. Една от главните е превръщането на болниците в търговски дружества. Тяхната работа сега се оценява не по лечебната дейност, а по финансовите им баланси. Това е безобразие! Напоследък БСП правилно критикува тези безобразия и внесе конкретни предложения за законодателни промени. Питам се, обаче, защо БСП не отмени този странен статут на лечебните заведения през годините, когато беше на власт? Защо допусна то да се бави толкова години? Това говори за неубедителна за лява партия политика в здравеопазването. Подобно е положението в образованието, в науката. И не само там.
Съществено подобрение в живота на хората е възможно само чрез ускорен догонващ растеж на производството с 8-10% средногодишно. Това обаче изисква многомилиардни инвестиции, повече и по-квалифицирани човешки ресурси, нови технологии и много време – 10-15 и повече години. Бедстващите милиони българи, лъгани до сега за щастливото бъдеще, обаче не могат да чакат толкова дълго. Ако през близките години не настъпят благоприятни промени, дори пословично търпеливият и робски покорен български народ може да сервира неприятни изненади на потъналите в охолство олигарси и самозабравили се управници.
Скромно, но бързо начало на подобрение може да се постигне чрез нова доходна и данъчна политика. Най.общо казано, чрез разпределение и преразпределение на част от благата от най-богатите към бедните и средните слоеве от населението. Защото сегашното съотношение е крайно несправедливо и вече непоносимо. Ръководителите на БСП произнасят прочувствени речи за бедността, но на практика не вникват дълбоко в тази елементарна истина и когато са на власт не предприемат необходимите радикални мерки за промени. Това граничи с демагогия, която народът разбира и наказва. Недопустимо е лява партия да постъпва така! А БСП го прави от много години с фалшивото оправдание че „няма пари”. Повтарям отново – не е вярно че няма пари! Доказвал съм го в специални публикации през тази и предишните години.
Казано накратко, нова политика по доходите означава промяна в съотношението между печалба и заплати в новосъздадената стойност – намаление на дела на печалбата на капитала и повишение на дела на заплатите на наемния труд. Това не е проста работа. То засяга дълбоки интереси. Но е наложителна!
Политиката на БСП по доходите е противоречива и бледа. От много години тя прави прекалено много реверанси на крупния капитал за сметка на трудовите хора: работници, специалисти, интелигенция, младо поколение, дребен и среден капитал, пенсионели.. Това приляга повече на десните партии. Имам предвид, че България е страната с най-ниските минимални и средни заплати, с най-ниските пенсии, с най-масова бедност, с най-голямото доходно разслоение в ЕС. Налагат се бързи радикални промени, но БСП не ги правеше, когато беше на власт. Преди последните избори дори ГЕРБ обеща по-голямо от БСП увеличение на средната заплата в края на мандата – до 1500 лв. Същото важи за заплатите на учителите.
Ръководителите на БСП произнасят вълнуващи речи за потъналата в бедност България, но когато са на власт, а и в платформата си за последните избори, поеха съвсем скромни ангажименти по заплатите и пенсиите, оплаквайки се с недостига на пари. За пореден път казвам – това не е вярно! В България има пари, но държавата не желае или не може да ги мобилизира за повишаване на доходите. В това отношение, когато е на власт, БСП не се различава съществено от десните партии.
Новата данъчна политика означава промяна в съотношението между печалба или доход на работодателя и това, което държавата отнема за финансиране на важни национални програми чрез бюджета. Сегашната държавна политика фаворизира работодателя за сметка на обществените интереси, чрез орязване на постъпленията в бюджета. Държавните разходи в бюджетите на страните от ЕС са между 45 и 50%, а у нас – 35-36% с тенденция към намаление. Данъчните и осигурителните приходи в бюджетите на страните от ЕС са 40% от БВП (а в някои страни до 48%), а у нас – едва 29%. Разумен компромис би било повишението на държавните разходи в бюджета през следващите години до около 45-47%.
Данъчната политика на БСП не се различава съществено от политиката на десните партии. Имам предвид общото равнище на данъците, съотношението между преки и косвени данъци, „плоските” преки данъци, единния ДДС, данъчно-осигурителните приходи в бюджета, данъците върху имоти и наследства и т.н.
Позорно за БСП е, че въведе най-ниските в ЕС „плоски” преки данъци, без необлагаем минимум и още не е признала грешката си за това деяние. Продължават да твърдят, че за онова време то било необходимо и полезно. Нищо подобно! Тези антисоциални и антиевропейски данъци не са били необходими и полезни за България! И никоя развита икономика в Европа не ги прилага. Те бяха полезни само за капитала и за заможните хора в ръководството на БСП. Известно е също мекушавото поведение на БСП спрямо ДПС по „плоските” данъци, когато управляваха заедно. БСП се подчиняваше на диктата на либерални икономисти от ДПС, а не на ангажиментите си пред своите избиратели.
Погрешната политика личи още по-релефно от преглед по отделните данъци:
„Плосък” данък върху доходите – въведен от 2008 г. с най-ниския в ЕС – 10% и без необлагаем минимум. В ЕС данъкът е около 40% с необлагаем минимум. Спомнете си циничния лозунг на Станишев: с десни средства постигаме леви цели. Нищо подобно! Обещаните по-големи постъпления в бюджета не се случиха. Годишните инвестиции спаднаха от 29 млрд. лв. преди въвеждането им, до 17 млрд. лв. в 2016 г. Провалът с притока на преки чуждестранни инвестиции е пълен. БСП не отмени този „плосък” данък, когато БСП беше на власт, с Фалшивите оправдания с ДПС. И до сега политиката на БСП по този данък е противоречива. Ту обещава да го отмени, ту се отказва. Ръководството на БСП не смее да посегне на него. Може би защото се грижи повече за интересите на богатите и пази интересите на някои заможни хора от висшето си ръководство..
Семейно данъчно облагане. Неговите предимства са безспорни и известни. Той оставя повече средства на домакинствата и помага за повишаване на тяхното потребление. По него БСП дава някои обещания сега, но не го въведе, когато беше на власт. Къде е гаранцията, че сега ще изпълни обещанието си!
„Плосък” корпоративен данък – въведен от 2007 г. с 10%, при средно 30-32% в ЕС. И до сега БСП не признава грешката си с въвеждането му, нито поема ангажимент за отмяната му. Доказано беше, че ниският корпоративен данък не привлича повече преки чуждестранни инвестиции. Може би и тук БСП пази интересите на свои заможни високопоставени личности. И се грижи за интересите на крупния български бизнес.
ДДС – погрешно беше избрана единна ставка от 20%, докато в почти всички европейски страни тя е диференцирана, с едно или две изключения в най-рзвити страни. Ръководството на БСП не обръща никакво внимание на предложенията за запазване на основната ставка от 20%, съчетана с 5% за лекарствата, детските стоки и учебните помагала и 25-27% за екстравагантните стоки, купувани от най-богатите. По този начин ще бъде стимулирана раждаемостта, ще се улесни отглеждането и образованието на децата и ще се подпомагат възрастните хора, които са главни потребители на лекарства.
Имотни данъци и данъците върху големи наследства. У нас те са 2,0-2,5 пъти по-ниски от същите данъци в Европа. Бюджетните приходи от тези данъци у нас са много по-ниски, отколкото в Европа. БСП не промени и тази несправедливост, когато управляваше. И тук ръководството на БСП може би се грижеше за собствените си интереси и за най-богатите слоеве в нашето общество.
