Лидерите от ЕС ще се опитат на 28 и 29 ноември да избегнат фиаско на срещата си на високо равнище с източните съседи във Вилнюс, след като миналата седмица Украйна избра по-тесните връзки с Русия, вместо с Европейския съюз. Споразумението за асоцииране и свободна търговия между Украйна и ЕС трябваше да бъде гвоздеят в програмата на така наречената среща на Източното партньорство. Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан също са част от инициативата на Брюксел за източните съседи и се очакваше да направят по-малки стъпки към сделка, подобна на тази с Украйна.
Но целият план се сгромоляса, когато Киев обяви, че вече не се интересува от договора, хвърляйки вината върху руския натиск и подчертавайки, че се стреми „да възстанови загубените търговски обеми с Руската федерация“. След провала на сделката срещата ще се опита да спаси останалото от Източното партньорство: преговори за асоцииране и за свободна търговия с Молдова и Грузия.
Богатият на петрол и с авторитарно управление Азербайджан също може да се надява на „партньорство за стратегическа модернизация“, но но това би било по-скоро легално необвързваща сделка с цел да бъде поласкан азербайджанският президент Илхам Алиев, който иска да бъде поставен на същото равнище, както и други „стратегически партньори“ на Европа – Русия и Китай.
Армения също се отказа от сделка с ЕС, за да се присъедини към водения от Русия Митнически съюз. Беларус, която е 6-та страна от Източното партньорство, но с която Брюксел замрази отношенията заради политическите репресии, също няма да изпъкне с някаква по-важна роля на срещата на високо равнище. Най-големият напредък би бил освобождаването на някои затворници и присъствието на беларуския външен министър.
По „ИЮ Обзървър“