Нарастват обществените очаквания за ускоряване строежа на съвременни магистрали у нас

Проблемът с пътната мрежа и незавършените ни магистрали продължава да е все така сериозен, както преди 2 години. Растат и очакванията да се ускори решаването на въпроса. Това разкрива специално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по темата, проведено по поръчка на в. „Класа“.
Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Проблемът с пътната мрежа и незавършените ни магистрали продължава да е все така сериозен, както преди 2 години. Растат и очакванията да се ускори решаването на въпроса. Това разкрива специално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по темата, проведено по поръчка на в. „Класа“. Две години след първото проучване на „Галъп интернешънъл“ по темата магистрала от София до морето така и не съществува, а състоянието на съществуващите отсечки е далеч от желаното. Затова и с огромно мнозинство от близо 80% (и през 2006 г., и днес) преобладава мнението, че пътищата и магистралите у нас са с качество, най-лошо в целия регион. С цели 13% са се увеличили хората, които смятат, че строежите на пътища и магистрали се забавят изкуствено заради нечии политически и икономически интереси. В същото време с цели 7 процента се е увеличил броят на пътуващите с кола по пътищата в страната спрямо 2006-а, а с по около 5% е нараснал делът именно на хората, които пътуват поне всяка седмица или по-често. Това означава, че натовареността на пътните ни артерии се увеличава. Липсата на истински, завършени магистрали по главните посоки на страната ни е на път да се превърне в проблем също толкова болезнен, колкото и проблема с трафика и задръстванията в най-големите градове на страната. Със 7% са се увеличили смятащите, че пътуването в България става все по-неудобно и бавно именно поради липсата на магистрали. Ако разгледаме мненията на реалните потребители на пътищата в страната – тези, които пътуват поне няколко пъти годишно из страната, - положението става още по-сериозно. Повече от 85% от редовните пътници са на мнение, че нашата пътна инфраструктура е с най-лошото качество в региона. 84% пък са на мнение, че строежите на магистралите у нас е изкуствено забавен поради политически и икономически интереси. Липсата на достатъчно и качествени магистрали у нас създава допълнителни неудобства както на редовните пътници, така и на хората, които дори само веднъж годишно ходят на море. Изграждането на магистрали е най-наболялата тема сред инфраструктурните проблеми на страната ни – ако градските улици бяха (поне временно) позакърпени, то ситуацията с високоскоростните пътища така и не се измени особено в последните години. Със 17% е нараснал делът на хората, които смятат, че е крайно належащо да бъдат изградени качествени магистрали и вече няма закога да се преговаря и да се водят търгове. Общественото търпение към безкрайните търгове и преговори за изпълнението отдавна е изчерпано - страната ни е в ЕС и трябва да се възползва от това, като привлича туристи и бизнесмени, а подходящата инфраструктура е основна предпоставка за развитието на туризъм, бизнес и т.н. В същото време обаче общественото мнение не е готово да приеме въвеждането на съответните такси за ползването на новопостроени магистрали със съвременно качество. Нарастват с около 6% тези, които са на мнение, че държавата някак следва да ускори изграждането на магистрали, но не и да въвежда такси, тоест разходът да бъде поет от всички данъкоплатци, а не само от пътуващите чрез винетки или под някаква друга форма. Основният проблем е в нагласата, че и сега плащаме пътен данък, несравнимо по-висок от качеството на пътищата, които получаваме в резултат. Ако през 2006-а основната критика към управляващите е забавянето на строежа на магистрали, сега към нея се прибавя още една: ръст на обществените нагласи против въвеждането на специална такса. Във всички случаи е ясно, че по-нататъшното забавяне на решението на въпросите около бъдещите български високоскоростни пътища има свойството да поражда все повече негативни нагласи в общественото мнение. Изследването е проведено през първите десет дни на септември, национално представително е и обхваща 1004-ма избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа