Предимствата на германския метод на управление за никого не са тайна, но последните действия на президента на Deutshe Bank Йозеф Акерман будят искрено възхищение. За разлика от много родни и чужди мениджъри, хванати в издънки, той реши да се лиши от тлъстия си чек с бонуси за тази година. И всичко това като знак на солидарност към по-нискостоящите, които да си разпределят милионите, предвидени за топбанкера. Може би несгодите, които Акерман имаше преди две години, когато се наложи да се защитава в съда заради съмнително високите премии на редица негови подчинени, са му повлияли благоразумно. Тогава ставаше дума за изкупуването през 2000 г. на германския конгломерат Mannesmann от британската фирма Vodafone след ожесточена борсова битка, превърнала се накрая в "приятелско изкупуване". Британският телеком плати тогава рекордните за онова време 178 млрд. евро за Mannesmann. Надзорният съвет на германската компания, чийто член е бил Йозеф Акерман, пък взел решение да се изплатят общо 57 млн. евро на редица мениджъри на германската фирма след финализирането на транзакцията. В най-мащабния процес в германската корпоративна история не само кариерата на банкера бе поставена на карта, а дори и личната му свобода - залогът беше затвор за 10 години. Но явно две години по-късно шефът на трезора си е взел необходимата поука и не само че не е толкова щедър към директорите, но и сам се подлага на лишения. Може би светлият му пример ще намери последователи и сред родните топмениджъри, макар бонусите им да не са от калибъра на Акермановите.