Това не е първият случай на студентска окупация на Ректората. В самото начало на демократичните промени, както и по време на кризата от края на 1996, началото на 1997 година, имаше студентски стачки, които бяха придружени с окупация на Ректората. Окупацията на академични институции е нещо, което се случва в историята на университетите, на младежките движения, в продължение на десетилетия. И тази окупация е начин студентската младеж да изрази своята гражданска позиция по повод на проблемите, които съществуват в обществото. Не бих казал, че окупацията е нормална мярка за изразяване на гражданска позиция, но в изключителни обстоятелства тя се случва именно за да покаже, че обществото се намира в превратна точка на своето развитие.
Като преподавател аз съм заинтересован от това в Софийския университет да има редовни регламентирани занятия, да има спокойствие, всичко да се развива по определения в академичната общност ред. Тази извънредна ситуация я подкрепям, не защото смятам, че нарушаването на този установен ред е нещо нормално, а защото смятам, че наистина българското общество се намира в положение, в което младите поколения трябва да вземат инициативата, за да прекратят процесите на разпад на обществото и на държавата, които вече се намират в изключително опасна фаза. Тези процеси на разпад се намират във фаза, в която ние започваме да губим основните посоки, основните направления, в които българското общество трябва не просто да се развива, а да удържа своите постижения от последния четвърт век като общество, като държава, като страна членка на Европейския съюз, членка на европейското семейство, страна, поела определени ангажименти за демократичен обществен ред, за права на гражданите и за отговорност на политическите институции пред гражданите за това по какъв начин функционира държавата. Аз подкрепям тази стачка на нашите студенти просто защото тя е един извънреден акт, който е отговор на гражданската позиция на студентите на една извънредна ситуация в страната, в обществото и в държавата.
Разбира се, че има множество аргументи, които биха могли да бъдат приведени за това, че окупацията и исканията на студентите са позиция, към която много може да се добави, с която може да се спори. Аз обаче подкрепям тази позиция и тези действия, не защото те са перфектни, а защото в България вече повече от три месеца, от май месец насам, има един граждански протест, десетки хиляди души бяха по улицата, изразявайки своето несъгласие с начина, по който се управлява страната. Този граждански протест е мирен протест и той има чисто морален характер. За съжаление обаче моралният протест може да има стойност когато е насочен към правителство, към институции, към управляващи личности, които имат някакъв морал. Настоящите управляващи не демонстрират морална чувствителност по повод на това, което се случва в обществото, по повод на гражданския протест на обществото. Именно заради това имаме и тази степен на ескалация на протеста, свързана с окупирането на университета. Извън всяко съмнение е, че има институции, които е по-практично да бъдат окупирани. Аз обаче бих искал да подчертая още веднъж, че окупирането на академичните институции е начин, по който студентите от целия свят изразяват своята гражданска позиция в екстремални условия на криза в обществото. Поради което ги подкрепям и бих искал да изразя своето очакване и своето желание тази окупация на сградата на Ректората да не премине в процес, който да осуети дългосрочно нормалната работа на университета. Тази окупация би следвало да бъде един принос към гражданските усилия за протест, които да доведат до постигане на целите на протестиращите граждани.