Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара Още през април 2007 г. у нас се появиха първите симптоми на кризата. БФБ прегря, т.е. достигна капитализация от 60%, което е много. Тогава софийска камара алармира, но манипулаторите на финансовите пазари или мълчаха, или подтикваха гражданите и фирмите да инвестират до дупка в акции и знаете какво стана. Цинично беше обяснението след това от функционер на борсата, който ехидно заяви, че играта на борсата не е лъжица за всяка уста. БНБ в този момент също мълчеше като Матросов. В Европа няма толкова голяма и раздута централна банка. Никой не си задава въпроса защо ни е такава банка? Тя нито ни предупреди за финансовата криза, нито пък ще ни спаси от нея. Нещо повече: тя само повтаря, че българските банки са стабилни. Кои български банки? Вярно ли е, че т.нар. български банки са длъжници с 5 млрд. лева към други банки длъжници? Вярно ли е, че левът е надценен и това спъва износа и стимулира вноса? Ще се провали ли валутният борд у нас, ако банките си изтеглят валутата? Все въпроси, на които получаваме или достолепно мълчание, или неверни коментари. Затова парламентът и правителството следва да се замислят за ролята, за структурата на БНБ в този й вид. Първите жертви бяха недвижимите имоти и строителството Не бива да забравяме, че финансовата криза вече е икономическа криза. У нас тя започна с рухването на пазара на недвижими имоти. Този сектор повлече след себе си строителството. Строителството ще повлече други отрасли – услугите, търговията, вноса на материали, производството на материали, проектирането. Като капак се яви затягането на кредитирането и повишаването на лихвите. Така мнозина предприемачи в строителството и хотелиерството останаха на сухо. Машиностроенето няма да остане по-назад. Според фирма, която е член на софийска камара, идват тежки дни за машиностроители, които изнасят за Европа. Ще са добре тези, които изнасят за САЩ. Парадоксално, но е факт, че страната, която предизвика кризата, сега е по-добре от другите, защото има по-добра бизнес среда и това компенсира финансовата катастрофа. Това е повод да се замислим за изхода от кризата у нас. На първо място – да не спира процесът на намаляване, и то решително на осигурителната тежест, както и облекчаване на условията за наемане на работници. Ще има ръст на безработицата и трябва да се подготвим за този удар. Продължаване с реформите в области като здравеопазване, пенсионна система, образование и други. Администрацията хем намалява, пък се оказва, че расте Икономии на бюджетни разходи в т.ч. намаляване на заплатите в този сектор, намаляване на администрацията, която хем намалява, пък се оказва, че расте. Необходими са прозрачност и ефективност на разходите за инфраструктура. Сега за обществото всичко, в т.ч. и за това какви са цените, е обвито в тайна. Трябвало да се промени законът – ами да го променят! Прозрачност е нужна и в обществените поръчки, за които следва да се намалят разходите. Да се подкрепи селското стопанство – само ако имаме стабилно земеделие и фермерство ще оцелеем. Сега сме свидетели на криза и в този отрасъл. Тази криза ще се задълбочава, защото не управляваме този отрасъл добре. Като извод бих посочил, че финансовата и икономическата криза у нас са факт, с който ние се справяме. Този факт ще ни отмине след две-три години въпреки нашето безсилие. Лошото е, че не сме готови по никакъв начин да посрещнем следващите кризи. Трябва ни добър мениджмънт на всички нива. Трябва да върнем доверието в БФБ. Имаше протести от играчи на борсата, но не успяха да променят нищо. Става дума за нови стандарти и достоверност на финансовите отчети. Омръзна на читателите да четат за мечки и бикове, без да им се дава информация за финансовото и икономическото състояние на дружествата на борсата. Да не говорим, че има дружества, които вместо отчети представяха проекти за летене в Космоса?!