Когато демонстрантите разтърсиха Турция през юни посланието им бе ясно: все по-авторитарното правителство трябваше да се научи да слуша опозиционерите и да прави компромиси. Новият кръг протести, разпалени от смъртта на мъж в напрегнат граничещ със Сирия регион, обаче изглежда по-сложен, сектантски и опасен, пише АП. Последните улични вълнения показват, че оплакванията, подтикнали десетки хиляди да протестират срещу правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган през юни, не са отминали. И онези протести навредиха на неговото правителство - например, със загубата на шанса в началото на месеца за спечелването на домакинството за Лятната Олимпиада през 2020 г., отчасти заради повредения международен имидж на Турция. Този кръг на демонстрации обаче се зароди далеч от Истанбул и по много различен начин -причина за това стана смъртта на 22-годишния Ахмет Атакан, който загина при спорни обстоятелства след протест миналия понеделник в южния град Антакия. Хиляди протестиращи в Истанбул, Анкара и Антакия, много от които скандираха името на Атакан, влизат в сблъсъци с полицията всяка нощ от тогава. Младите, либерални протестиращи, които бяха във фокуса на демонстрациите през юни, се присъединиха към протестите, но епицентърът на протестите от миналата седмица се премести към Антакия и бе обхванат от недоволството на малцинствените групи. Подбуждащите фактори изглежда са гневът към Ердоган и призивът за граждански свободи. Правителството опитва да ни раздели, но успя да докара много различни хора до една и съща кауза, каза 21-годишната Йойкю Акман, студентка в Близкоизточния технически университет, която участва в двата кръга демонстрации. Протестите през юни бяха по-мащабни, но тя каза, че последните демонстрации са възприели по-твърда линия, като протестиращите хвърлят пиратки и запалителни бомби, за да провокират полицията да използва сълзотворен газ и водни оръдия. Те все по-често подпалват и барикадите, които издигат. Атакан, лицето на протестите, произхождаше от фамилия на алевии, шиитска секта, представляваща най-голямото религиозно малцинство в преобладаващо сунитска Турция. Избягвани, тъй като са смятани за еретици от много турци, алевиите имат дългогодишни оплаквания заради дискриминация и във връзка с религиозната им свобода. За да бъде още по-усложнен въпросът, те са близки до сирийските алауити и са склонни да подкрепят сирийското правителство на президента Башар ал Асад, който е алауит. Голяма част от сегашното им недоволство е заради твърдата позиция на Ердоган спрямо Асад. В интервю за АП миналата седмица Зафер Атакан изтъкна оплакванията на брат си Ахмет, който обвинявал Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган за опита за насърчаване на чужди сили да нахлуят в Сирия. Целта на Ахмет бе да спре фашизма на ПСР и империалистичните намеси по целия свят, каза Зафер Атакан. Междувременно въоръженото крило на бунтовниците от кюрдската групировка ПКК, изтъквайки смъртта на Атакан, призова последователите си да се присъединят към демонстрациите миналата седмица. Призивът бе отправен, докато групировката прекрати изтеглянето от Турциякато част от преговорите с турското правителство за прекратяване на конфликта от близо три десетилетия, отнел хиляди животи. Правителството твърди, че подготвя пакет с демократични реформи, за да изпълни някои от исканията на кюрдите. Протестиращите казват, че полицията е продължила агресивната тактика, която превърна местен протест в Истанбул в края на май срещу план на правителството за унищожаване на градски парк в национален израз на несъгласие. Правителството обаче промени една тактика: вместо Ердоган да се намеси директно с неуместни коментари, хвалещи полицията и осмиващи протестиращите, той досега запази мълчание във връзка с последните протести, които също така получиха относително малко внимание в турската преса. Аслъ Айдънташбаш, журналист от турския вестник "Миллиет", казва, че очаква протестите да продължат. Сегашната ситуация не е устойчива, казва тя. Турция или ще стане по-демократична, или по-авторитарна.