Европейското Средиземноморие бе една от основните оси на интеграцията в ЕС. След Италия, Гърция и Испания бяха другите южни страни, които получиха достъп до европейските помощни фондове. Присъединяването на Словения, Малта и Кипър през 2004 година засили присъствието на ЕС по северните брегове на Средиземно море. Още повече, че всички тези страни постепенно се присъединиха и към еврозоната. До 2009 година всички те бяха пример за растеж и развитие.
Тогава обаче изведнъж всичко се срина. Това се случи, след като бе разкрито истинското състояние на гръцките публични финанси. Веднага след това доверието и инвестициите напуснаха страната, която се превърна в център на икономическо мъчение. Впоследствие то обхвана останалата част на Европа, а после и света. Днес две държави, Гърция и Кипър, живеят предимно от помощта на ЕС и МВФ. Три други страни, Словения, Италия и Испания, са под прицела на финансовите пазари.
Какво се случи, за да се стигне дотук? През повечето време европейската интеграция на тези страни бе съпроводена не от подобрение на външната конкурентоспособност, а от увеличение на заплатите. Някога тази инфлация на трудовите възнаграждения често бе компенсирана от девалвация. Разликата в конкурентоспособността със Северна Европа стана невъзможна за преодоляване. За да се създаде растеж, единственото решение за Юга бе да подкрепи вътрешното потребление, благоприятствано от намаляването на разликите в лихвите между страните от еврозоната. При тези условия банките отпускаха щедри заеми, например в сектора на недвижимите имоти, държавите харчеха, без да пресмятат, а заплатите продължаваха да растат.
Финансовата криза през 2007-2008 година спука тези балони. Инвеститорите станаха по-пестеливи, а когато гръцките злоупотреби излязоха наяве, те съвсем се отдръпнаха. От 2010 година насам страните от европейското Средиземноморие се борят срещу фалита. Притеклите се на помощ ЕС, ЕЦБ и МВФ наложиха политика на едностранно и бързо „ребалансиране”, което доведе до силна рецесия, която, от своя страна, направи ребалансирането още по-трудно.
Богатството на Гърция намаля с една четвърт след 2010 година. За Испания, Италия и Словения 2013 година ще бъде втората година на спад в техния БВП. Ситуацията е още по-тежка в Кипър – финансова платформа, която бе ударена от гръцката криза и която тази година ще преживее икономически спад от 9%. Рецесията прави тежестта на дълговете още по-непосилна, особено за Гърция и Кипър, където не е изключено ново преструктуриране на дълга.
Инвестициите в този регион на Европа бяха първите, които пострадаха от кризата. Почти навсякъде, например в Италия, виждаме спад на производствения капацитет, или иначе казано, на бърза деиндустриализация. Някои големи проекти все пак пораждат умерени надежди. Например газопроводът, който трябва да премине през северната част на Гърция, или огромните газови залежи край бреговете на Кипър. При всички положения обаче пътят към икономическия растеж ще бъде дълъг и мъчителен.
По в. „Трибюн” и „Фокус”