Въпреки че много европейски правителства прибегнаха до съкращаване на разходите и увеличаване на данъците, стойностите на техните показатели за дела на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) продължават да се влошават. Ако целта на мерките за строги икономии е била да намали нивото на дълга на страните, то критиците им са прави – затягането на коланите не е дало резултат. Но стабилизирането на показателите за дълга не е единствената цел на мерките за строги икономии.

В свои анализ, поместен на сайта Project Syndicate, директорът на Центъра за изследване на европейските политики (Center for European Policy Studies, или CEPS) Даниел Грос се опитва да намери отговор на въпроса „Провалиха ли се мерките за строги икономии в Европа?“.

Той смята, че всъщност в определени случаи строгите икономии са послужили за реклама. По време на глобалната рецесия от 2009 г. бюджетният дефицит на Германия временно се увеличи до 2,5% от БВП. Последвалият рязък спад в дефицита обаче не оказа негативно влияние върху икономическия растеж на страната. Ето защо е възможно да намалим бюджетния дефицит и да запазим под контрол нивото на дълга. Всичко това показва, че в икономиката не са се появили дисбаланси и че финансовата система работи добре. Очевидно обаче страните от периферията на еврозоната не съумяха да постигнат същия успех.

Страните, чиито правителства ги лишиха от нормалния им достъп до пазара на държавни ценни книжа (като Гърция, Ирландия и Португалия), или пък бяха виновни за по-високата рискова премия на тези пазари (като Италия и Испания в периода 2011-2012 г.), просто нямаха избор. Те трябваше да намалят разходите си или да потърсят финансиране от Международния валутен фонд (МВФ) или от Европейския механизъм за стабилност. Но заемането на чужди ресурси винаги ще бъде под условията на кредиторите, а те от своя страна не виждат смисъл да финансират текущите разходи на държавите, чиито разхищения в крайна сметка ги доведоха до това положение.

И така, в периферията на еврозоната мерките за строги икономии не бяха предназначени за фина настройка на търсенето, а за да гарантират платежоспособността на правителствата. Икономистите обичат да казват, че в днешно време платежоспособността няма почти нищо общо с нивото на публичния дълг като част от БВП, а по-скоро се свързва с дълга, който зависи от очакваните данъчни постъпления. Платежоспособността на правителствата по този начин зависи най-вече от прогнозите за икономически растеж в дългосрочен план вместо от сегашното ниво на дълга.

Намаляването на бюджетния дефицит днес може да доведе до спад в БВП в краткосрочен план, който спад обаче ще бъде по-голям от орязването на дефицита, и ще повиши нивото на дълга. Но почти всички икономически модели предполагат, че съкращаването на разходите днес ще предизвика по-голям растеж на БВП в дългосрочен план, тъй като се създават възможности за намаляване на данъците (а така и за намаляване на деформациите в икономиката).

По този начин мерките за строги икономии винаги ще бъдат в полза за платежоспособността в дългосрочен план, дори ако показателят за нивото на дълга се влоши в краткосрочен план. Ето защо текущото покачване на стойността на показателя за дела на дълга в БВП в страните от югоизточна Европа не трябва да се тълкува като доказателство, че мерките за строги икономии не действат.