Доскоро център на американската автомобилна индустрия и процъфтяваща икономическа метрополия, а днес - един съсипан град: такава е съдбата на Детройт, който преди дни официално обяви фалит. Дълговете на града са близо 14 милиарда евро.
От 1937 до 2012 година неплатежоспособност са обявили 650 градски общини в САЩ. В Германия за същото време не е имало нито един банкрутирал град. Общините обаче, които са затънали във финансови трудности, междувременно са доста на брой.
"За германските градове сценарий като този в Детройт обаче е изключен", смята Ралф Брюгелман от Института на германската икономика в Кьолн. "В Германия структурите за финансиране са много по-различни от тези в САЩ. В Щатите всеки се оправя сам. Там всяка община сама определя размера и вида на данъците. И ако нещата тръгнат на зле, на някой град може и да му се наложи да обяви неплатежоспособност", разяснява експертът.
И в Германия общините могат да определят някои данъци сами, само че най-важните данъчни постъпления се определят от федерацията и се разпределят след това между провинциите и общините в зависимост от броя на техните жители. "Това означава, че германските градове автоматично получават държавни приходи и няма защо да берат грижа", посочва Брюгелман.
Експертът Бертолд Вигер от Института за технологии в Карлсруе също подчертава, че в случая не може да става дума за сравнение с Детройт. "По отношение на дълговата си политика германските общини съвсем не са така независими, както американските. Освен това те подлежат на надзорен контрол, чиято цел е да не позволява прекомерното им задлъжняване", казва Вигер.
Някои германски общини обаче са открили и странични начини за запълване на касите си. "Те използват т.нар. касови кредити - за да покрият разходите си, вземат диспозитивен заем", обяснява експертът от Карлсруе и допълва обаче, че и тази възможност е поставена под финансов контрол. "Застрашена ли е дадена община от фалит, тя тутакси бива заставена да икономисва, а и въобще да стопаниства по-ефективно", казва той.
За да разполагат със свежи пари, американските общини пък могат самостоятелно, без налагани от държавата условия, да теглят кредити от банките. Но затова пък и рисковете си остават за тяхна сметка. Точно тази е и причината за фалита на Детройт. От 1937 година насам в американския кодекс за обявяване на неплатежоспособност фигурира една уредба, според която фалирала община може да предоговаря условията за изплащане на задлъжненията си и да просрочва плащанията.
В Германия подобен параграф няма. "Такъв не е и нужен, защото тук действа принципът на федералистичната солидарност - ако дадена община закъса, провинцията и федерацията се притичват на помощ. Това обаче има и отрицателно отражение, защото щом общината знае, че има кой да ѝ помогне, тя лесно може и да занемари собствената грижа за това да не изпада в критично положение", смята експертът Бертолд Вигер.
И на европейско равнище управляващите гледат да не допускат фалити. "Няма да позволим Гърция да фалира", е казвал неведнъж германският финансов министър Волфганг Шойбле. От избухването на кризата насам в ЕС се полагат всячески усилия, за да не се допусне банкрут на нито една държава от еврозоната: в действие се пускат пакети от спасителни мерки, отпускат се финансови помощи, дискутират се механизми за стабилизиране. "В Европа политиците се опасяват, че ако в Гърция се стигне до фалит, то ще я последват и страни като Италия и Испания, и в крайна сметка еврото ще рухне", казва Ралф Брюгелман. Що се отнася до американците обаче, там хората не се опасяват, че фалитът на Детройт би повлякъл към дъното цялата държава.
(Дойче веле)
