Да вникнем по-добре в кипърската „плодова салата“

Спомняте ли си как еврокомисарят по икономиката Оли Рен обвини журналистите, че сравняват ябълки с круши и получават накрая портокали в техните анализи за размера на спасителната помощ за Кипър?
Е, точно месец след сключването на сделката официално лице от Еврокомисията се съгласи да ни разясни тази кипърска плодова салата. Големият проблем при изтичането на новината за ревизираното споразумение бе, че между първия и втория текст финансовите нужди на Кипър изглежда бяха нараснали от 17 милиарда евро на 23 милиарда евро. Разбира се, между двамата меморандума попадна злощастната идея да се обложат с данък всички банкови депозити и седмицата на хаос и несигурност преди финалната сделка, която затвори Popular bank of Cyprus (PBC) и оряза активите на Bank of Cyprus (BoC), налагайки огромни загуби на вложители с депозити над 100 000 евро. И, естествено, сложи край на офшорния банков рай. Тройката ЕС, ЕЦБ и МВФ сега прогнозират, че кипърската иксономика ще се свие с 8,7 % тази година и 3,9 % следващата.
Но как трябва да се разбира разликата в пакетите? Първо, 17-те милиарда всъщност не бяха 17 милиарда. Първият меморандум включваше 1,2 милиарда в загуби на собственици на вторичен дълг в двете банки, така че цифрата за сравнение бе 18,2 милиарда и... не, не 23 милиарда.След изчисляване на точните капиталови нужди на BoC спасяването на неосигурени вложители и висши акционери сега ще трябва да даде „само“ 8,3 милиарда вместо 9,4 милиарда, посочени във втория меморандум (това са 10,6-те милиарда, включени в този документ минус 1,2 милиарда от вторичния дълг).
Така че всъщност говорим за 18,2 милиарда срещу 21,5 милиарда. Ето как ще бъдат платени тези 21,5 милиарда:
10 милиарда от еврозоната и МВФ;
8,3 милиарда от висши акционери и неосигурени вложители в двете банки;
1,2 милиарда от собственици на вторичен дълг в двете банки;
1 милиард от разсрочване на правителствени облигации на вътрешния пазар;
0,4 милиарда от продажби на злато от Кипърската централна банка;
0,5 милиарда от приватизации
и 0,1 милиард от облекчени условия по изплащане на руски спасителен заем.
Първата програма изискваше спасителени помощи за замяна на кипърски правителствени облигации, използвани като първа държавна помощ за PBC, но с нейното закриване тези пари вече не са необходими. Еврокомисията настоява освен това, че новата програма включва и 2,4 милиарда евро в буфери, ако бюджетният дефицит е по-голям, ако и други банки трябва да бъдат рекапитализирани или ако сривът на банковата система предизвика по-дълбока рецесия.
Жителите на Кипър, освен че ще финансират своя дял от 11,5 милиарда от общите 21,5 милиарда евро, ще плащат и по-високи данъци, бюджетни съкращения и нови приватизации, без кито финансовите нужди биха били още по-големи.
Така че какво е заключението? 17-те милиарда и 23-те милиарда очевидно не бяха просто две много скъпи ябълки. Но крушата, кято получихме накрая, очевидно бе много по-голяма от оригиналната ябълка.
По „Уолстрийт джърнъл“

Станете почитател на Класа