Модерните хора първи усетиха позитивизма от членството ни в ЕС

Общественото мнение у нас се надява, че в следващите няколко месеца отношенията на страната ни с ЕС ще се подобрят след критиките и замразяването на финансиране през юли. Това сочат данните от специалното национално социологическо допитване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по темата по поръчка на в. „Класа“.
Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „“Класа“ Общественото мнение у нас се надява, че в следващите няколко месеца отношенията на страната ни с ЕС ще се подобрят след критиките и замразяването на финансиране през юли. Това сочат данните от специалното национално социологическо допитване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по темата по поръчка на в. „Класа“. Всъщност, строго погледнато, оптимистите са едва 1/3, значителен процент от анкетираните пълнолетни българи (41%) не очакват толкова бърза позитивна промяна. Твърдите песимисти по въпроса са едва 7%, тоест все пак поне очаквания за рязко влошаване няма. Доколко управляващите ще съумеят да си напишат домашното според изискванията на последния доклад на ЕС, за да бъде възобновено спряното финансиране по САПАРД предстои да разберем. В обществото ни обаче няма колебания по въпроса важно или не за страната ни е да бъде член на ЕС, и то пълноправен и равнопоставен. Данните сочат още, че настроенията към Европейския съюз и неговото влияние върху живота на всеки от нас са претърпели все пак известна нормализация, ако направим сравнение с януари 2007 година. В първия ден на членството почти всеки втори е имал очаквания животът на неговото семейство да се подобри веднага и видимо. През септември 2008-а този дял е спаднал до около всеки трети, с най-висок дял са неутралните отговори – засега ЕС не носи нито добро, нито лошо на всекидневието на всеки от нас. Или по-скоро – и добро, и лошо. Под „добро” почти еднозначно се разбират възможностите за пътуване и дори за работа в чужбина. А също и, макар и в по-малка степен, възможностите на ЕС да влияе върху българските институции, за да си вършат те по-добре работата и да започнат да спазват правилата. Под „лошо” също така доста единодушно се разбира поскъпването на живота Дали приемането на България в ЕС е единствената причина за повишената инфлация в страната, е друг въпрос. Въпреки повишаващите се доходи като цяло обаче една част от българите са на мнение, че след 1 януари 2007 г. материалното положение на семействата им по-скоро се е влошило под натиска на увеличаващите се цени. За евроскептицизъм обаче не може да се говори. Повечето българи и през 2008 година са на мнение, че ЕС може и да не повлияе веднага на благосъстоянието им, но със сигурност ще повлияе положително на страната ни – на икономиката, на безработицата, на инфраструктурата. Нещо повече, близо една трета от пълнолетните граждани са на мнение, че членството на страната ни в ЕС ще донесе просперитет на всички нас (28%). Всеки пети пък е на мнение, че европейското бъдеще на България ще донесе най-много ползи на образованите хора, на тези, които са отворени за промени и искат да работят. Именно тези хора, хората, които класифицирахме като модерни – които пътуват, говорят чужди езици и използват компютър и интернет са тези, които най-много са усетили позитивни промени, след като страната ни се присъедини към Европа. По около 10% подкрепа събират мненията, че от членството ще имат полза само политиците, едрият бизнес, корумпираните. С други думи членството в ЕС засега поне не разделя обществото ни на печеливши и губещи, а по-скоро го обединява около умерено-позитивни очаквания за по-добро общо бъдеще. Въпреки известното снижаване на ентусиазма от началото на 2007 и усещането за сериозни проблеми по въпроса за достъпа на България до европейското финансиране, по въпроса доколко е важно България да остане член на ЕС в общественото мнение цари пълен консенсус. 72% от българите смятат, че е важно да продължим да сме част от обединена Европа. Мнозинството от тях са на мнение, че оставането ни в Европа е не просто важно, а от изключителна важност и че подобряването на отношенията със съюза трябва да са основен приоритет на управляващите ни днес и за в бъдеще. Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа