Привидно безкрайна дългова криза, силно колеблива валута, задълбочаваща се рецесия, банкова криза и държави пред разпад, това са предостатъчно основания инвеститорите да странят от Европа. Ако искат стабилност и сигурност, могат да вложат парите си в САЩ или Япония. Тези, които търсят висок растеж, имат за целта Азия или Африка. Старият континент по разбираеми причини се превърна в най-непривлекателната дестинация за свободния капитал.
Част от Европа обаче остана встрани от дълговата криза в паричното обединение и процъфтява. С комбинация от бърз растеж, ориентирани в полза на бизнеса политики и политическа стабилност този регион предлага едни от най-добрите инвестиционни възможности в света към момента. Дори в континент, който трудно поддържа икономиката си, се намират проблясъци. Не всяка европейска държава е в еврозоната. Освен това, дори повечето членки на валутния съюз да изпитват затруднения, не всички са затънали в дългове или пък вървят към дългосрочна депресия. Къде се крият шансовете за изкарване на пари?
Внимание заслужава Грузия, която неотдавна отвори пазара си. С население от едва 4,5 млн. страната може и да е най-популярна като родното място на Сталин, но отдавна се отърси от наследството на най-прочутия си син. Грузия няма особени природни ресурси, но подобно на Дубай или Сингапур се превръща в търговски център за регион, богат на полезни изкопаеми и енергийни източници. Например, нужни са едва 15 минути, за да регистрирате кола в Грузия, сравнено с дни в съседните държави. Резултатът е, че страната се утвърди като основна точка за внасянето на превозни средства, предназначени за Русия или Азербайджан. Простите правила за издаване на визи превръщат страната в удобно място за извършване на сделки и я превърнаха в експортно-импортен център за страни с много по-голямо население. Наградата за предоставянето на тези преференциални бизнес условия е растеж на БВП от над 8%. „Очакваме Грузия да бъде една от най-динамично развиващите се икономики в региона през следващите години“, казва Чарлз Робъртсън, главен икономист в Renaissance Capital.
Доста по на север, на границата с Русия, Естония е с прогнози за растеж от 2,5% през 2013 г., въпреки че е членка на изпадналата в криза еврозона. Страната, която бе част от Съветския съюз, бе сред най-силно засегнатите от финансовия срив. Тя мина през мъчителен режим на икономии, за да овладее дефицита си и да изпълни критериите за въвеждане на еврото. Една трета от бюджетните служители бяха уволнени, а заплатите в публичния сектор смъкнати с 40% (ако САЩ бяха склонни да опитат подобна стратегия, сега нямаше да се тревожат за фискалната скала). Програмата от мерки бе сурова, но проработи, за разлика от сходните опити в останалата част на еврозоната. Днес страната е с един от най-бързите темпове на растеж в Европа и един от най-ниските дефицити. Съседна Латвия също не остава назад. Извън еврозоната, страната се разрасна с около 4% през 2012 г. и би трябвало да постигне подобно представяне тази година. Може също да изпълни критериите за въвеждане на единната валута, ако тя все още съществува, до следващата година.
Не само малките държави се справят добре. Силната полска икономика се забави малко, но все още е с перспектива за растеж от 2,5% през тази година. Това е единствената голяма страна, която избегна рецесията при срива от 2008-09 г. и дори се разраства оттогава. Докато армията от усилено работещи поляци, наводнила трудовите пазари в останалите части на ЕС, се завръща към по-заможната си родина, Полша може единствено да става по-силна.
Не всички източноевропейски държави се справят толкова добре. Румъния е в затруднение. Чехия, въпреки географската си близост до Германия и традиционно първокачественото си производство, се справя изненадващо посредствено. Икономиката се върна към рецесия миналата година. Словения се присъедини към еврозоната твърде рано и бе „възнаградена“ с една от най-дълбоките рецесии в региона през 2012 г.