Шефът на Bundesbank отново критикува ЕЦБ

Работата на управителя на Bundesbank не е да ободрява хората, а да се оплаква за нещата, които не са наред. Следвайки традицията, Йенс Вайдман, сегашният президент на германската централна банка, започна годината в нелюбезен режим на поведение с класически изблик на остри коментари за това, как европейската дългова криза далеч не е приключила, а прехваленият план на ЕЦБ за закупуване на облигации е ненужен и дори ще донесе нежелани резултати.
На въпрос на вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ дали еврото щеше да пострада, ако ЕЦБ не беше обявила т. нар. Програма за директни парични транзакции в средата на миналата година, Вайдман открито заяви, че не вярва в това. „Управляващите щяха да бъдат принудени да вземат мерки. Съзнавам, че това са трудни решения за тях, но в крайна сметка е тяхно задължение, а не на централните банкери, да определят преразпределението на риска от неплатежоспособност в Европа. С намесата си ЕЦБ отнема от натиска върху политиците да действат, което е опасно“, заяви Вайдман пред едно от най-близките издания до Bundesbank.
Какво значение имат тези намусени критики на старта на 2013 г.? В някои отношения това е просто проява на заядливост, предназначена да прикрие безпомощността на Bundesbank. В тази линия на мисли може да се каже, че германската централна банка е в отстъпление вече 15 години и търпи все по-големи загуби. Някои биха отсъдили, че властта на институцията е достигнала връхната си точка още през 1992-93 г., в апогея на кризата на предходния валутен механизъм в Европа. Тогава непреклонността на Bundesbank доведе до драстична реална ревалоризация на германската марка и опустошителна рецесия в страната. Оттогава контролът върху паричната политика в региона се пренесе в ЕЦБ, където президентът на германската централна банка трябва да се подчинява на решенията на борда. Нещо повече, проповедите на Берлин за поддържане стойността на валутата стават все по-разводнени. Отгоре на всичко някои прогнозират, че канцлерът Ангела Меркел просто изчаква победа на изборите през септември, за да обяви поддръжката си за въвеждането на всеобхватен европейски трансферен съюз.
Теорията, че Вайдман само се вайка безплодно за загубата на влияние от страна на Bundesbank, обаче е едностранчива и преувеличена. Като начало, изборите в Германия няма да са толкова лесни за управляващите, независимо от сериозната преднина на Меркел в социологическите проучвания. Френският президент Франсоа Оланд вероятно ще задълбочи разногласията си с Меркел, като даде пълната си подкрепа на опонента й от социалдемократите Пеер Щайнбрюк. Колкото по-добри позиции има сегашният канцлер в допитванията, толкова по-лоша ще е атмосферата на отношенията с Париж, което едва ли е добра сделка за германците.

Станете почитател на Класа