Един от основните принципи за анализ на ценни книжа е т. нар. размер на обратната доходност (reverse yield gap), пише Джеръми Уорнър. Според него доходността по акциите винаги ще е по-ниска от тази по държавните облигации, тъй като първите предлагат хедж срещу инфлацията. Тази постановка действаше безотказно повече от 50 години и се оказа изненадващо трудна за изкореняване като начин на мислене. По тази причина мнозина не се възползваха от продължителния бичи пазар при правителствените ценни книжа. Култът към акциите властва много по-дълго, отколкото заслужаваше. Невинаги обаче е било така, откъдето идва и терминът „размер на обратната доходност“.
До 1959 г. акциите носеха по-добра възвращаемост от облигациите, както във Великобритания, така и в САЩ, но от началото на кризата се върнахме към положението преди 1959 г. В някои отношения тази норма наистина е по-логична. Напълно обяснимо е във време, когато инвеститорите се опасяват от дефлация, относителната сигурност на облигациите да се търгува над реалната си цена, а доходността по акциите да е сравнително по-висока в съответствие със заплахата за продължителен срив на дивидентите. Големият въпрос пред инвеститорите тази година е дали разликата в доходността може отново да започне да се стеснява и дори да се върне към състоянието си отпреди кризата. При всички положения един от най-разпространените възгледи сред анализаторите в момента е, че в някакъв момент през следващите 12 месеца ще започне сериозно пренасочване от дълговите инструменти към корпоративните дялове. Доходността по облигациите на Великобритания например трудно може да падне още. Но ако държавните ценни книжа на страната са балон, как така още не се е спукал?
Растежът и инфлацията са двете страни на една и съща монета, така че ако има шанс за циклично възстановяване на кралството през следващата година, определено би следвало да продавате облигации. Акциите вече отразяват в някаква степен подобен развой, предвид значителното покачване през изминалата година. Залогът върху този сценарий означава залог върху завръщането на растежа. Е, винаги се надяваме на най-доброто, но отвъд подобрението във фондовия пазар, което вероятно е движено по-скоро от търсене на доходност, отколкото от вяра в огромен скок на печалбите, признаците за светло бъдеще са оскъдни. Напълно склонен съм да вярвам, че доходността по облигациите може да се покачи леко от настоящето си рекордно дъно, където предлага абсурда на отрицателно реално равнище на възвръщаемост. Дори мога да си представя покачване на доходността по 10-годишните британски облигации със 100 базисни пункта, но това само ще ги върне към нивото им отпреди година. Съчетанието от трайно влошената финансова обстановка и слабия растеж свежда до минимална вероятността от сериозни корекции в скоро време. Това не означава край на възхода на фондовите пазари. Очаквам доста силна година за акциите, подкрепяна от преследването на доходност и малко по-положителните нагласи с облекчаването на страховете от истинска икономическа катастрофа. Най-добрата стойност отново ще е в нововъзникващите пазари, където има сериозни предпоставки за приемлив растеж, но дори S&P може да достигне нови върхове. За много страни обаче ще е трудно да се откъснат от сегашната среда на ниски лихвени проценти. Иронията е, че значително покачване на лихвите с оглед очакванията за по-висок растеж, просто ще ги върне с подновена сила обратно надолу, поне за силно задлъжнелите икономики.

По в. „Дейли телеграф“