Япония спасява промишлеността си с национализации

Правителството на Япония се кани да прибегне до безпрецедентната стъпка да купи заводи и техника директно с пари на данъкоплатците. Това е най-новата от поредицата драстични мерки за измъкване на страната от дълбоката криза. Кабинетът на премиера Шиндзо Абе ще похарчи до един трилион йени за закупуването на производствен капацитет в сферата на електрониката, промишлените продукти и въглеродните влакна, за да засили инвестициите. Новината дойде само ден, след като Абе се зарече да възроди ядрената енергетика на страната с ново поколение реактори, напълно различни от технологията в централата Фукушима 1.
Реформата в индустрията е демонстрация на вълна от ново мислене в третата по големина икономика след години на парализа. Брутният вътрешен продукт (БВП) се сви с 0,9% в третото тримесечие, а производството намаля с 3,3% през последните два месеца, допълнително влошено от бойкота на японски стоки в Китай заради териториалния спор за островите Сенкаку. Износът за Китай падна с 38% през ноември.
Либералдемократите на Абе вече разкритикуваха централната банка и заплашиха с нов закон за регулирането й, ако не приеме решителни мерки за извеждане на Япония от дефлацията, включително целта за растеж от 3% на номиналния БВП, което означава огромни парични стимули. Премиерът постави косвен препоръчителен диапазон за обменния курс на йената от 90 йени за долар, с инструкции към централната банка да смъкне стойността на паричната единица с мащабни покупки на чуждестранни облигации по примера на швейцарците. Финансовият министър Таро Асо омаловажи предупрежденията, че откритата намеса ще разгневи търговските партньори и ще накърни стратегическия съюз на страната със САЩ. „Останалите държави нямат право да ни поучават“, заяви той и обвини запада, че не спазва споразумението на Г-20 от 2009 г. за въздържане от девалвация с цел придобиване на конкурентно предимство.
Планът за национализация предвижда активите да бъдат отпускани обратно на лизинг на затруднени фирми. Анализаторите казват, че това е начин за наливане на индустриална помощ, което със сигурност ще предизвика негодуванието на глобалните конкуренти. Освен това може да е в нарушение на правилата на Световната търговска организация за субсидиите.
Обезценяването на йената е по-сложен случай. Тя поскъпна с над 25% спрямо долара от средата на 2009 г. до втората половина на 2012 г., което доведе до постепенното преместване на заводи в чужбина. Оттогава валутата се смъкна с 10% заради „ефекта Абе“, което е най-ниското й равнище от 27 месеца. Според шефа на Renault–Nissan Карлос Госн обаче има още пространство за поевтиняване. „Доста далеч сме от това, което за мен е неутрална територия“, казва той. Стивън Джен от SLJ Macro Partners казва, че Япония си играе с огъня, като опитва рефлация, и предупреждава, че това може да унищожи облигационното портфолио на японските кредитори, предизвиквайки банкова криза. Банките държат правителствени дългови инструменти на стойност 900% от техния първичен капитал. Джен казва, че страната ще е фокус на внимание тази година, докато политическите вълнения се пренасочват от САЩ и Европа към Азия. „Предстоят драматични събития в Япония“, прогнозира той.

Станете почитател на Класа