"Ню Йорк таймс" Татарстан е далеч от Южна Осетия. Докато тя е бедна грузинска гранична област, разрушена от война, той е икономически център в самото сърце на Русия, разполагащ и с петролните запаси, и с политическата стабилност, които са като магнит за инвеститорите. Двете места обаче имат нещо общо: засилването на сепаратистките движения след разпадането на Съветския съюз. И когато руският президент Дмитрий Медведев призна официално преди две седмици независимостта на грузинските сепаратистки области Южна Осетия и Абхазия, активистите в столицата на Татарстан - Казан, си взеха бележка. Асоциацията на националистически групи "Общотатарски граждански център" незабавно публикува обръщение, в което отбеляза, че "за първи път в близката история Русия е признала независимостта на собствените си граждани", и се изразява горещо желание Татарстан да е следващият. Решението на Медведев да признае официално двете оспорвани области в Грузия ще има важни последици. Възможно е Кремъл да подписа сам смъртната си присъда "Възможно е те да са подписали сами смъртната си присъда в дългосрочен план", казва Лорънс Скот Шийтс, директорът на програмата за Кавказ на Международната кризисна група - независима организация, която се опитва да предотвратява и да решава конфликти по света. "Това изглежда като абстракция сега, но след 20 години няма да е така", прогнозира той. Позицията на Русия е, че Южна Осетия и Абхазия са особени случаи, при които решенията за признаване на независимостта са били водени от заплахата за живота на техните граждани. Според говорителя на премиера Владимир Путин Дмитрий Песков: "Имаме някакви сепаратистки движения, някакви екстремистки елементи, по-специално в Северен Кавказ, но те са твърде незначителни". Картината изглеждаше много по-различна, преди Путин да поеме кормилото на властта. През 90-те години на миналия век неговият предшественик на президентския пост Борис Елцин призоваваше настойчиво регионалните лидери да "вземат толкова суверенитет, колкото са в състояние да преглътнат". Движенията за самоуправление укрепваха позициите си в някои от най-ценните руски територии: Татарстан - дом не само на петролодобивни съоръжения, но и на голям завод за камиони и на завод за самолети, Башкирия - с големи залежи на природен газ, и Коми - северна област, която добива въглища. Всичко това спря в Чечения – двете войни на Москва срещу нея заличиха бунтовническото движение в обявилата независимост област. Нечовешка цена за териториалната цялост Посланието от Москва - възвърнала силите си и отново богата с петродоларите, бе ясно. "Русия показа нечовешката цена, която ще плати, за да запази териториалната си цялост", отбеляза политологът Сергей Караганов, който оглавява Съвета за външна и отбранителна политика. Решението на Медведев да признае Южна Осетия и Абхазия обаче "създаде прецедент, своеобразен указател" за придобиване на независимост, обяснява главният редактор на опозиционния вестник "Звезда поволжия" Рашит Ахметов. Възможно е действията на Русия да съживят движенията в Северен Кавказ, казва преподавателят по международни отношения в Джорджтаунския университет Чарлз Кинг. Тези призиви замлъкнаха, откакто Путин пое властта. Малцина обаче гледаха на събитията в Абхазия с по-голям интерес от един близък в етническо отношение до абхазците народ - черкезите. Много черкези все още живеят в Русия - в републиките Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкезка и Адигея. Огромното мнозинство живеят извън страната, но смятат Кавказ за своя родина. "Те изпаднаха в екстаз - отбелязва професор Кинг, автор на книгата "Призракът на свободата: История на Кавказ". - Техните братовчеди получиха независимост. Те гледат на това като на нещо много голямо, което може да има реални последици за Русия."