По същество планът ще изравни позициите на външните кредитори с американските им конкуренти, като ги принуди да се придържат към много от същите стандарти. Голям брой чуждестранни фирми агресивно отпускат заеми в САЩ, докато в същото време заделят далеч по-малко средства за обезпечаване на загубите. Лобистите им и някои анализатори обаче са притеснени, че по-строгите правила ще доведат до по-високи разходи за финансиране на милионите американски предприятия, използващи услугите на външните кредитори, които държат около 25% от търговското банкиране в страната. „Няма съмнение, че този план ще струва повече пари на чуждестранните банки и ще изисква много повече от мениджмънта“, казва адвокат Дъглас Ланди от правната кантора Allen & Overy. „Банките ще прехвърлят към клиентите всяко значително увеличение на разходите си.“
Привържениците на предложението твърдят, че евентуален срив на чуждестранна институция ще представлява твърде голяма заплаха за стабилността на финансовата система в САЩ и трябва да е обект на същия надзор, като прилагания за американските им конкуренти. Пет от най-големите инвестиционни фирми в САЩ са базирани извън страната. „Сходното третиране на всички важни за системата банки е правилният регулаторен подход“, казва Денис Келъхър, президент и изпълнителен директор на Better Markets, организация за насърчаване на финансовата реформа. „Правилата ще редуцират вероятността от кризи в сектора и спасявания с пари на данъкоплатците.“
Предложението на Фед, което ще мине през 90-дневен период на обсъждане, засяга 107 чуждестранни фирми, всяка с активи от поне $50 млрд. по целия свят. Тези институции ще трябва да направят оценка на рисковете си и да се подложат на стрес тестове, които симулират условията на тежък икономически спад. От тези фирми 23 големи, някои с половин трилион долара в активи, ще се сблъскат с още по-строги стандарти. Тези компании ще трябва да разполагат с достатъчно заделени пари да покрият 14 дни на работа при извънредна ситуация. Много от тях ще трябва да поставят всичките си филиали в САЩ под шапката на холдингова компания, която ще се придържа към капиталовите изисквания, действащи за американските банки.
„Най-голямо притеснение предизвиква моментът с холдинговата компания“, казва Сузан Краус Бел, управителен директор на Promontory Financial Group и бивш служител в Кабинета на надзорника по валутните въпроси. „За една банка е по-скъпо тепърва да гради инфраструктура в САЩ.“ Все пак тя отбелязва, че фирмите, подлежащи на правилото, са с различна структура. Някои вече имат холдингови компании и няма да се почувстват толкова притиснати от новите изисквания. Много обаче ще бъдат принудени да налеят повече пари в американските си звена, за да покрият по-високите изисквания за капиталова адекватност. Към момента тези равнища се определят от страните, в които са регистрирани. „Предложението е индивидуализирано до известна степен, но въпреки това подходът на Фед е твърде широк и може да накара чуждестранните банки да се оттеглят от пазара“, казва Сали Милър, президент на Института на международните банкери. Тя допълва, че по-рационално би било Фед да се съсредоточи върху доста малкия брой чуждестранни кредитори, чиито американски операции наистина представляват потенциален риск за финансовата стабилност на страната. Това трябва да стане чрез разглеждане на всеки отделен случай и като се вземат предвид еквивалентните стандарти в родните им страни. По време на финансовата криза политиците станаха крайно внимателни към риска от крехките чуждестранни банки и им позволиха да заемат активно от инструмента със сконтова лихва, основният механизъм за осигуряване на евтини заеми за банките с недостатъчна парична наличност. Чуждестранните фирми обаче не бяха задължени да следват строгите американски изисквания за обезпечаване на потенциални загуби, стига компаниите майки отвъд граница да са добре капитализирани. Законът „Дод-Франк“ премахна изключението и възложи на Фед да създаде по-строги правила за всички банки с дейност в САЩ. Миналата година бяха предложени правила за базираните в страната кредитни институции.
По в. „Вашингтон пост“
