Може ли привидно безобидната инфлация да провали щастливата 13-а година на златото?

По-рано тази година добрите хорица от Barclays предложиха жизнено необходима помощ на една окаяна и пренебрегната демографска група – бедните души с твърде много злато и без алтернатива за съхранението му. На тайно място в Лондон банката отвори нов, специално създаден трезор, първия за страната от пет години. Това е поредният признак колко успешна е кризата за ценния метал, който удвои стойността си от 2008 г. насам и ако не се случи някакво чудо до 31 декември, 2012 г. ще е дванадесетата поред година на поскъпване в долари за актива (на този етап ръст от около 9%). По данни на Световния съвет по златото търсенето на кюлчета е възлизало на 1159 метрични тона през 2011 г., с 30% повече от предходната година. И защо не? Серията от финансови сътресения изобличи недостатъците на книжните активи, които преди време караха златото да изглежда като реликва, почитана само от най-верните си последователи – неизлечимите особняци на пазара, ексклузивни привърженици на метала.
Как само се променят нещата - сега всички обичаме златото. Първо, събпрайм катастрофата ни показа колко нестабилни са сложните деривати в сърцето на финансовия капитализъм. Втората фаза от бедствието опустоши традиционните инвеститорски убежища. Бързо стана ясно, че смятаните за безрискови облигации далеч не са такива. Безупречните някога страни с първокласен кредитен рейтинг ААА методично поквариха благородни стари валути с все по-ниски лихвени проценти, а след това и с количествени улеснения. А по всичко личи, че се задава още подобна невъздържаност. Федералният резерв обяви, че ще продължи да купува дългосрочен дълг, а централните банки на Великобритания и Япония почти сигурно ще разширят програмите си за стимулиране през новата година. Няма и намек за покачване на лихвите в кривите на фючърсите, така че златото би трябвало да запише тринадеста добра година, нали?
Всъщност анализаторите от ExPro не са толкова уверени. Те са загрижени за първостепенната роля на златото в исторически план като хедж срещу колебания в ценовата стабилност. Никой не може да отрече инфлационния потенциал на всичкото това количествено улеснение в глобален план, но прогнозираните от някои огромни ценови скокове още не са се материализирали. Разбира се, инфлацията е по-малко безобидна, откакто настъпи кризата, но това важи за всеки аспект на световната икономика - заетостта в САЩ, растежа в Европа, списъкът е дълъг. Освен това при наличието на слаба инфлация при заплатите, едва забележим икономически растеж в Запада и поевтиняване на петрола, трудно може да се разпознае потенциален източник на висока инфлация през 2013 г. „Запазването на възхода на златото през следващата година ще зависи до голяма степен от това, дали най-сетне ще започнат да се проявяват последиците от непрестанното облекчаване на паричната политика“, казват от ExPro. Може би са прави. Нестандартната политика продължава да се прилага, но може би най-добрите й времена са отминали., което би означавало, че ключов фактор за поскъпването на златото отслабва. Дори при това положение обаче, освен ако не залагате на това, че 2013 г. ще се окаже годината, в която пазарите ще си върнат доверието във фискалното управление на западните икономики, най-вероятно ще има предостатъчно бизнес за новия трезор на Barclays, където и да се намира той и независимо какво ще се случи с инфлацията.

По в. „Уолстрийт джърнъл“ 

Станете почитател на Класа