На въпроса защо търгуват, мнозина биха дали традиционни, рационални отговори. Купуваме, защото попадаме на компания с изгодна цена на акциите, допада ни определен бизнес, марка или стратегия. И обратното, продаваме, защото смятаме, че основните показатели не вещаят нищо добро, инвестицията изглежда надценена. Може би дори си даваме сметка, че зад подобни обяснения стои могъщото и универсално влияние на страха и алчността.

Не е изненадващо тогава, че повечето хора следват тълпата. Какво да кажем обаче за външните играчи? Това са единаците, които запазват спокойствие, когато цари паника, и изпадат в паника, когато е твърде спокойно. Това са трейдърите, които вървят срещу течението. Понякога ходовете им жънат забележителен успех, друг път ги помитат. От известно време изследователите проявяват интерес към инвестиционните решения и по-конкретно, защо някои трейдъри следват стадото, а други се дистанцират от масата, понякога с разрушителни, друг път с превъзходни резултати. Учените наричат това сравнително нова пресечна точка на финансовата икономика, психологията и еволюционната биология, включително ново тълкуване на мутацията. Заключението е, че може би не сме толкова съвещателни, колкото си мислим, когато става въпрос за избор в търговията с ценни книжа. С други думи, програмирани сме да се държим на борсата по определен начин.

Андрю Ло, професор в Бизнес училището на Масачузетския технологичен институт и следовател в Лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект към същото учебно заведение, се опитва да разбере причината за многото лоши решения на Уолстрийт, довели до финансовата криза. Заедно с Томас Бренан, професор по право в университета „Нортуестърн“, Ло твърди, че развитието на човешкия мозък може да обясни сляпата вяра, че стойността на жилищата ще се покачи, а ипотечните ценни книжа и акциите няма да паднат като стойност, както и обратния възглед. С други думи, болшинството от нас са вързани за тълпата, докато малцина се отцепват от нея. И двата типа поведение са необходими от еволюционна гледна точка, тъй като помагат за оцеляването на вида. Всеки вид се нуждае от нормалните си преобладаващи представители и от мутанти. Изследователите твърдят, че и двата начина на поведение (манталитетът на тълпата и единаците) могат да бъдат обяснени с понятията на еволюцията. Нещо повече, теорията на Ло и Бренан надгражда идеята за ограничената рационалност, лансирана от носителя на Нобелова награда за икономика Хърбърт Саймън през 50-те години. Двамата вярват, че са открили пределите на тази концепция. „Когато рискът за възпроизвеждането е еднакъв за всеки в популацията, поведението, което носи най-големите ползи за оцеляването, не е егоистичното максимализиране на ползата, което икономистите обикновено предполагат“, казва Ло. „Мутантската“ търговия е хеджирането срещу опасността от изчезване на вида“, допълва той.

 

По „Маркет уоч“