Джордж Озборн: доза стимули без особено дисциплиниране

 Подходът на британския финансов министър към бизнеса очевидно следва принципа на моркова и тоягата. На пръв поглед, поредните стимули изглеждат сочни. Като изненадващото допълнително сваляне на ставката по корпоративния данък до 21% от 2014 г., отмяната на планираното вдигане от януари на митата за горивата и десетократното временно увеличение до £250 хил. в размера на капиталовите разходи за заводи и машини, приспадани от облагаемия доход.

Последната от изброените мерки е стимул за плахите компании да похарчат заделените си за черни дни пари, които просто седят в балансите им. Ходът може да проработи за някои средни и малки предприятия - по изчисления на Министерството на финансите той ще струва около £2 млрд. за период от три години. Прахосването на такива суми обаче е просто поредният признак, че компаниите се въздържат да инвестират в една икономика в застой с постоянно понижаващи се прогнози за растежа. Министърът на финансите е принуден да обсипва с подаръци корпоративните бордове в отчаян опит да получи доверието им. Преди Джордж Озборн вярваше в опростяването на корпоративното данъчно облагане, докато микроуправлението чрез внезапни промени в облекченията за капиталовите разходи уж не беше неговата стратегия. Повратът в политиката му се дължи на прекалено слабите бизнес инвестиции.

Да видим и наказанията. Имаше ги, но едва ли някой ще ги усети. Първоначалният сценарий беше за налагане на сериозни ограничителни мерки срещу агресивните маневри за избягване на данъци от страна на мултинационални корпорации. Това не се случи. Компании като Google, Amazon и Starbucks - обвинени, че разтягат правилата до краен предел, без да прекрачват границата на законното - няма да се разтреперят от ужас. Общо £77 млн. ще бъдат изразходвани за допълнителното назначаване на 2500 ревизори, които ще се борят с агресивното избягване на данъци, но повечето от времето им вероятно ще бъде заето от богати хора с офшорни организации.

Наистина, по-внимателното инспектиране на ценовите споразумения между дъщерни дружества (така нареченото трансферно ценообразуване) се изкачи в дневния ред на данъчните и митнически власти. Всяка голяма реформа обаче се нуждае от международно споразумение. Работата ще бъде отнесена до Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за да се предотвратят фиктивните прехвърляния в данъчните убежища, заяви Озборн. Не очаквайте революция.

Следващата седмица ще бъде обявено ново правило за борба със злоупотребите за всяка схема, която изглежда прекалено измислена и фиктивна. Много фирми обаче няма да се засрамят като Starbucks UK, която се опитва да сложи край на негативната публичност със споразумение по неплатените корпоративни данъци. На стр. 72 на есенния доклад на финансовия министър е заровена новината, че правителството и данъчните ще се консултират по договори за обществени поръчки, за да спрат избягването и укриването на налози. Така че достъпът до държавни поръчки за тези, които ползват агресивни данъчни схеми, може да бъде отрязан. „Предложенията могат да доведат до по-формален процес на сертифициране за всички организации, ангажирани с правителствени агенции“, смятат от KPMG. Това звучи като разумна мярка, стига да се случи.


 

По в. „Гардиън“

Станете почитател на Класа