Кредитирането у нас през последните месеци като цяло расте с „пълзящ“ темп. Ръстът при кредитирането на бизнеса от март до септември е в рамките на няколко процента спрямо същия период на миналата година. При гражданите обаче не само няма ръст, а за посочената половин година има и свиване на заемите, по предварителни данни с около 2% на годишна база. Разбира се не може да се каже, че нуждата от кредитиране на домакинствата е намаляла - дори напротив.

Все пак при заемите на гражданите има и сегменти, които отбелязват някакъв ръст. Това са заемите с размери до 1000 лв., както и тези в рамките на 25 000-50 000 лв., по данни на БНБ. Какво означава това на практика? Заемите до 1000 лв. са потребителски и се взимат главно за закупуване на битова техника и обзавеждане с мебели за дома. С посочената сума би могло да се извърши и не голям ремонт на жилище. Малките потребителски кредити обикновено са със сравнително кратък период на изплащане (1-2 години). Това в много случаи е показател, че заемополучателите нямат сигурност за бъдещето си в материален аспект и затова не се решават да взимат по-големи по размер и съответно с по-дълъг срок на изплащане кредити.

Заемите с размери 25 000-50 000 лв. пък обикновено са ипотечни, т.е. използват се за финансиране на закупуването на жилище. Прави впечатление, че от началото на годината досега средният размер на ипотечните заеми в страната пада и за третото тримесечие е около 50 000-60 000 лв., като в София разбираемо е по-висок. Изглежда летните, а и последвалите ги есенни промоции на ипотечни кредити при част от банките дават известен резултат в посока увеличение на жилищните кредити. Само че за разлика от бума при ипотечното кредитиране преди няколко години, сега в повечето случаи заеми се взимат за по-малки по размер жилища. Друга особеност е, че заемополучателят финансира около 30% от покупката на имота, докато преди този дял можеше да падне до 10% от общата сума (сега това са по-скоро изключения). Това пък означава, че заеми от граждани и домакинства през последните месеци се взимат в огромната част от случаите когато е крайно необходимо.

Кредитирането на бизнеса отбелязва малък ръст, който е под нивата си отпреди няколко години. Прави впечатление, че увеличението на бизнес кредитирането за последната половин година се дължи основно на ръста на заемите до 5000 лева, както и на тези с размер над 1 млн. лв. Макар и в общи линии, от посоченото може да се направи изводът, че преобладаващата част от фирмите си правят строг разчет на разходите и се ограничават при взимането на кредити, защото не са сигурни дали ще могат да ги върнат. А „преимущество“ на малките фирмени кредити е, че се отпускат сравнително лесно от банките, докато при по-големите се изискват и съответните сериозни обезпечения.

Обаче със суми до 5000 лв. една малка фирма може например да закупи офис-оборудване, да покрие някои свои текущи разходи и др., но не и да направи инвестиция. Така малкият и част от средният бизнес, които по принцип би трябвало да са „гръбнакът на икономиката“, са „притиснати до стената“ финансово и фактически „тъпчат на едно място“. Не случайно броят на фалитите на малки фирми тази година расте, безработицата - също. Естествено, инвестиции могат да се правят и само със собствени средства, но колко са фирмите – както малки, така и големи - по време на криза, които могат да си го позволят?

От друга страна, при банките има силна конкуренция при отпускането на големи кредити с размери над 1 млн. лв. – разбира се, на утвърдени компании със сигурни и стабилни приходи. И тъй като сега у нас такива компании съвсем не са много, понякога те успяват да договорят доста изгодни лихвени проценти. Предполага се, че преобладаващата част от големите кредити се използват с инвестиционна цел - което е добре (стига проектът да се реализира) както за дадената компания, така и за съответния сектор на икономиката. Проблемът е, че такива инвестиции, общо взето, са сравнително малко. Данните сочат, че за април-септември 2012 г. спрямо същия период на предходната година банките у нас имат средно по около 3 големи кредита повече, макар че техният среден размер е по-висок от този през миналата година. Големите кредити се взимат от фирми от различни сектори за срок на изплащане над три години. А общото между голяма част от тези компании е, че изнасят съществена част от продукцията си в чужбина.

Обобщено погледнато, фирмите и гражданите у нас биха искали да имат по-лесен достъп до банково финансиране, а банките пък са с намерения за отпускане на повече кредити (което е и основна тяхна дейност), но на платежоспособни клиенти. По време на икономическа криза обаче не е лесно желанията на банки и клиенти да съвпаднат – и колкото по-бързо излезем от застоя и икономиката като цяло тръгне напред, толкова по-добре за всички.