През последните години се появиха много спекулации за вероятността еврозоната да се разцепи на две под тежестта на собствените си противоречия, пише Дейвид Марш. Аз лично изразих подобно мнение през 2010 г. Бившият шеф на Германската индустриална федерация Ханс-Олаф Хенкел, някога възторжен поддръжник на единната валута, грабна германската публика с бестселър, в който се застъпва за разкол между водения от Берлин север и юга, начело с Париж. Привържениците на еврото, а те все още са голяма група, отхвърлят подобни предложения, макар че стават все по-неубедителни в отказа си с всеки изминал обрат в драмата около паричното обединение. Разбира се, техническите и политическите предизвикателства при подобно разделение са внушителни, но европейската история е изпълнена с привидно малко вероятни развития. Разделението на икономически по-добре представящ се северен регион и страдаща от рецесия и високи дългове южна част е реалност. В сърцевината на проблема е влошаващата се разлика в конкурентоспособността между Франция и Германия. Впечатлението за настъпващата промяна на континента се задълбочи след влизането във Версайския дворец на социалиста Франсоа Оланд, чиито възгледи за оздравяването на Европа са подчертано различни от тези на канцлера Ангела Меркел.

Лагерът на склонните да приемат разделение между север и юг набира сила от другата страна на Атлантическия океан. Роденият в Германия бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър се е доказал като един от най-заклетите поддръжници на обединението на Европа. В това отношение той следва традицията на отявлени християндемократи като Хелмут Кол, който в качеството си на канцлер в периода 1982-1998 г. ръководи обединението на Германия. В крайно любопитно интервю за бизнес всекидневника „Ханделсблат“ Кисинджър свали гарда, докато говореше за вероятността находчив държавник да създаде система, в която политическото единство може да съществува паралелно с два различни икономически подхода. Той твърди, че коментарите му не бива да бъдат разчепквани, но разсъждава върху шанса Европа на две скорости да стане реалност с оглед на силно разминаващите се икономически и социални модели на континента. „На какъв етап човек трябва да се замисли за налагането на по-малък, но по-хомогенен икономически съюз, потенциално част от по-голямо политическо обединение, чиито членки се движат с различна скорост.“

Изглежда точно това се случва. Един от най-стряскащите признаци за разделението на Европа е фактът, че 14 милиона души са без работа в Испания, Португалия, Италия, Гърция и Франция срещу едва 4 милиона в Германия и по-успешните северни държави. Европейската комисия прогнозира ръст на БВП в Германия с 0,8% следващата година, също като тази, и свиване с 1,4% в Испания, 1% в Португалия, 0,5% в Италия и 4,2% в Гърция, където рецесията продължава вече шест години. Съчетанието от свиващия се числител на икономическото производство и растящия знаменател на дълга означава, че в почти всички случаи съотношението дълг към БВП на европейските страни ще нарасне още повече през следващата година. Това поражда заплаха от порочен кръг от още отчисления по дълговите книжа и все по-малка способност за набиране на средства от капиталовите пазари и в крайна сметка дори от правителствата. Не особено приятна гледка за близо 90-годишния Кисинджър и област, в която без съмнение ще имаме привилегията да чуем размислите на американеца, докато бъркотията в еврозоната продължи да провокира неспирна върволица от възходи и спадове.

По „Маркет уоч“