Преговорите попадат в труден за Европа период. Мрачните икономически условия в голяма част от обединението изостриха отдавна тлеещото недоволство в страни като Великобритания и Холандия относно вноските в общия бюджет, грубо две трети от който отива за земеделски субсидии и финансиране на инвестиционни проекти в по-бедните членки. „Няма да свиваме фискалните програми у дома само за да подпишем после чувствителни увеличения в разходите на ЕС“, заяви по-рано британският премиер Дейвид Камерън, който иска замразяване на бюджета. Той обаче бе с нагласата, че достигането до спогодба е напълно изпълнимо. Камерън и част от колегите му са изправени пред електорат, който е все по-малко склонен да плаща сметката за европейската интеграция. Дълговите проблеми на страните от еврозоната, може би най-красноречивият пример за интеграцията на блока, направиха политиците по-скептични към идеята за сближаване.
Лидерите прекараха по-голямата част от двудневния форум в срещи с председателя на Съвета на ЕС Херман ван Ромпуй и шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Мнозина още от самото начало не вярваха в успеха на преговорите. След разговорите Ван Ромпуй заяви, че не изключва възможността да се отиде по-далеч в редуцирането на бюджета. Последното му предложение предвиждаше грубо запазване на тавана за общите разходи в сравнение с предходния план при равнище от малко под €1 трлн. „Бюджетът и така е силно рестриктивен“, заяви Ромпуй пред репортери. „Запазих мярката между конфликтните искания за съответно повече и по-малко икономии. Смятам, че финансовият план може да се свие още, но трябва да е балансиран и добре подготвен.“ Новите му предложения вдигнаха разходите за земеделие и финансирането на по-бедните страни, предимно от Източна Европа. Увеличенията бяха компенсирани от орязване на цял диапазон области, включително развитие и чуждестранна политика, както и проекти, насочени към свързването на национални транспортни и съобщителни съоръжения.
Великобритания, Холандия и редица други северноевропейски държави не пожелаха да приемат предложението на Ван Ромпуй, тъй като то не ограничава достатъчно разходите. Земеделските субсидии, най-старата и политически чувствителна част от общия бюджет, бяха в центъра на дебата, като северните страни, чиито икономики разчитат по-малко на селското стопанство, настояваха за орязване на това перо. „Тенденцията за увеличаване на средствата за земеделие не ни изпълва със задоволство“, заяви холандският премиер Марк Рюте. „Умерен оптимист съм, че следващият път ще се договорим, но гаранции няма.“
Камерън пък атакува разходите на администрацията на ЕС. „Брюксел продължава да съществува, сякаш е в паралелна вселена“, казва той. Франция, страната с най-развито земеделие в обединението, както винаги бе основният защитник на субсидиите за фермерите, като според президента Франсоа Оланд планът на Ван Ромпуй прекалено силно орязва този разход. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че иска спогодба в началото на следващата година, и нарече алтернативата крайно непривлекателна. „Обсъжданията показаха достатъчно потенциал за сделка, така че имаме добра база“, смята тя.
Ако спогодба не бъде постигната в началото на 2013 г., планирането на голям набор от програми на ЕС ще бъде застрашено. Разходите през 2014 г. ще останат на равнището си от тази година плюс инфлацията, което означава по-голяма сума за бюджета в сравнение с обсъжданите сега предложения.
По в. „Уолстрийт джърнъл“
