Краят на тази година ще донесе малка революция в инвестиционния бизнес в Обединеното кралство – на финансовите съветници ще бъде забранено да получават комисионни от фондови компании за лансирането на продуктите им. Вместо това специалистите ще трябва да таксуват директно клиентите за предоставения съвет, като хонорарът им ще е отделен от цената на дяловете във фондовете, които препоръчват.
Инициативата, известна под абревиатурата RDR, бе разработена от Службата за надзор на финансовите услуги, за се премахнат стимулите за консултантите да поставят размера на комисионната си над интересите на клиентите си. RDR би трябвало като цяло да постигне поставената цел. Освен това ще извади спестителите и инвеститорите от заблуждението, че финансовият съвет е безплатен. За някои това ще дойде като шок и ако решат, че консултантът им не предлага достатъчно качествена услуга, ще се лишат изобщо от нея. Може би ще започнат да разчитат на собствената си преценка, ако имат необходимото самочувствие, или просто ще намерят по-добър съветник.
При всички положения се очаква регулаторната промяна да има позитивен ефект. Утвърдените консултанти няма да имат причини за тревога, някои хора ще открият удоволствието да се грижат за собствените си финанси (никой друг няма да се отнесе с по-голямо внимание към парите им) и по-малко потребители ще имат усещането, че са манипулирани. Кой знае, новият режим може дори да помогне малко за свиване на дупката в британските спестявания. Един от положителните ефекти на RDR е, че консултантите вероятно ще започнат да препоръчват по-широк кръг инвестиции, тъй като изведнъж ще се окажат безпристрастни към предимствата и недостатъците на отворените инвестиционни фондове например, инвестиционните тръстове или борсово търгуваните фондове (ETF). Ако продуктът е подходящ за клиента им, със сигурност ще го препоръчат.
Не бива обаче да подценяваме закона на непредвидените последици. Притеснителното в новите консултантски такси, е вероятността те да доведат до изразено пристрастие към евтините пасивни фондове над очевидно по-скъпите схеми с активно управление. Това може да се случи, ако съветниците предпочетат да препоръчат първата група като средство да прикрият по-високи хонорари, докато в същото време запазят непроменена общата цена за инвестиране. В много случаи това няма да има изкривяващ ефект, тъй като пасивните фондове стават все по-популярни. Открай време ме е озадачавало предпочитанието на много инвеститори към обвързаните с индекси фондове или пасивните ETF, които просто възпроизвеждат представянето на индекси като FTSE 100, за сметка на традиционните фондове, където професионален инвеститор бива наеман със задачата да надвиши средната възвръщаемост на пазара, като избере най-добрите акции. След 15 години на практически застой на пазара е малко странно, че инвеститорите се задоволяват просто да повтарят тези резултати. Пасивните схеми са харесвани, защото инвеститорите, при това с право, се опитват да държа цената за купуване на активи възможно най-ниска и защото смятат, че повечето активни мениджъри така и не успяват да победят пазара и не заслужават хонорара си.
Не съм сляпо против пасивното инвестиране. То има своето място, особено за инвеститори, които се опитват да се включат в добре изследван пазар като акциите на водещите американски компании, където е по-трудно за фондов мениджър да спечели предимство пред останалите инвеститори. Ако единствената ви цел е да подкрепите възглед за сравнителната стойност на американския пазар пред японския, тогава избирането на стратегия с възможно най-ниска цена има логика. В повечето случаи обаче цената не е най-важната променлива и дори е силно преекспонирана в съвременния инвестиционен дебат. Сериозното разминаване между представянето на различните фондове в области като влагането в нововъзникващите пазари или по-малки компании например предполага, че подбирането на добър мениджър с разумен и устойчив инвестиционен подход е много по-важно от свалянето на малко от годишната такса за управление. И това е без да се разглеждат характерните за пасивния подход недостатъци като начина, по който той ви задължава да влагате в най-зле представящите се компоненти на даден индекс наред с най-добрите, склонността да преувеличава експозицията ви към най-големите и понякога най-надценени компании и това, че ви обрича никога да неполучите по-голяма възвръщаемост от тази на индекса след приспадането на разходите. Би било жалко, ако новите правила, предназначени да избегнат дадена форма на пристрастие, просто създадат нова.
По в. “Дейли телеграф”
