Четири централноевропейски държави споделят опасението, че с планирания банков съюз паричното обединение в ЕС може да им наложи правила, които ще доведат до загуба на контрол върху финансовите им сектори.
Т. нар. Вишеградска четворка (Чехия, Унгария, Полша и въвелата еврото Словакия) вероятно ще подкрепят банковия съюз, ако той е в рамките на вече работещите институции в ЕС, не влошава положението им и не представлява заплаха за единния пазар, заяви унгарският премиер Виктор Орбан на среща на върха. Думите му са в унисон с коментарите на други лидери от източните страни членки, които имат резерви към плановете на еврозоната за банков съюз и искат да внесат промени в проекта или дори да се дистанцират от него, преди финансовите им сектори да са пострадали. По-голямата част от кредиторите в Централна Европа са контролирани от базирани в еврозоната компании. Нуждата на последните да редуцират балансите си заради финансовата криза във валутното обединение ограничи отпускането на заеми в пазарите им извън региона.
“Източването на капитал е вероятната следваща стъпка и Чехия предпочита да я избегне”, заяви преди седмица Камил Яначек от Комисията по парична политика. Зам.-управителят на националната централна банка Владимир Томшик допълни, че институцията му трябва да се бори с вълната от предложени законови изменения в Европа, която заплашва да дестабилизира финансовите пазари на страната.
Полските лидери също не виждат причина да бъдат въвличани в банковите проблеми на еврозоната, макар че идеята за банков съюз постепенно започва да им допада. Според официално лице, пожелало анонимност, Полша е била против, но след поправките в първоначалния план сега “сериозно обсъжда проекта”. Основното притеснение на Варшава е свързано с ефекта на банковия съюз върху вътрешните регулаторни правомощия, които страната иска да запази, защото вярва, че е способна успешно да регулира базираните в Полша кредитори и да избегне циклите на бум и срив. Нито една банка в страната не е прибегнала до спасителна помощ от началото на финансовата криза.
Унгария е против идеята банките чуждестранна собственост да превръщат местните си звена в клонове, тъй като така се размива отговорността при фалит. “За присъединяване може да се говори, след като стане ясно кой ще носи тежестта при срив”, заяви унгарски представител, пожелал анонимност. Унгария, където 80% от банковия сектор е собственост на кредитори от еврозоната, не е заявила, че няма да участва. “Страната иска повече подробности преди да вземе решение, защото проектът е пълен с въпросителни”, заяви Арпад Кирали, представител на унгарския финансов регулатор, на браншова конференция преди седмица. “Налага се да избегнем допълнително раздробяване на банковата система, както и обособяването на две групи в ЕС с различен темп на развитие”, отбеляза Кирали.
“Полските и чешките банки са сравнително изолирани от кредитните проблеми на еврозоната, но унгарската финансова система бе ударена по-сериозно от изчистването на заемния капитал”, посочва Симоне Зампа от Moody's. Унгария е малка икономика, чувствителна към промените в износните пазари. Миналата година банките в страната бяха натоварени със специален данък и правителствена програма, която помогна на собствениците на ипотеки в чуждестранна валута да погасят заемите си при занижени лихви и наложи загуби на кредиторите. Банките могат да останат на червено тази година, предупреждава Зампа. Нещо повече, правителството запазва негативната си нагласа спрямо чуждестранните институции – Орбан заяви, че банките са генерирали извънредно високи печалби, преди кризата да удари страната, и сега трябва да понесат част от товара за стимулиране на икономиката. С новия си план за икономии кабинетът в Будапеща планира да запази равнището на данъка за сектора, вместо да го смъкне наполовина през идната година. Орбан пък казва, че предпочита около половината от банкова система да е унгарска собственост.
По в. “Уолстрийт джърнъл”
