Дълбочината на рецесията в еврозоната бе потвърдена от последните проучвания, според които икономиката на региона се е свила през октомври с най-бързото си темпо за последните 40 месеца. Германия, икономическият двигател на обединението, също показва тревожни признаци.
Мрачните месечни данни идват в момент, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) защитава мерките си за справяне с дълговата криза в региона, а официални лица отрекоха твърденията на гръцки политици, че страната си е издействала повече време за въвеждането на икономиите, изисквани по спасителното й споразумение. Икономиката на валутния съюз се свива със сериозно темпо според изготвяния от Markit индекс на мениджърите по снабдяването (PMI), който следи растежа в секторите на услугите и производството. Показателят падна от 46,1 пункта през септември на 45,8 този месец, най-ниското му равнище от юни 2009 г. насам. Според специалистите това означава свиване на икономиката с 0,6% на тримесечие, много по-драстично влошаване, отколкото показват официалните данни. Проучването дава резултати под границата от 50 пункта, разделяща свиването от растежа, от февруари насам.
PMI за Германия показва, че най-голямата икономика в еврозоната не е имунизирана срещу забавянето. Индексът сигнализира за поредно отслабване на общата активност на частния сектор в страната, като заводите отчитат чувствителен и ускорен спад в новите поръчки. Индикаторът на бизнес доверието в Германия се понижи за шести пореден месец до най-ниското си равнище от февруари 2010 г. според проучването на института Ifo. “Пазарите могат да преглътнат лоши цифри от повечето части на еврозоната, но разочарование от стожера на региона може би е повече, отколкото инвеститорите могат да понесат.”
Мрачните данни бяха последвани от опит на президента на ЕЦБ Марио Драги да защити усилията на централната банка да се справи с дълговата криза, която действа като спирачка на растежа. Драги заяви в Берлин, че плановете му за изкупуване на облигации на затруднени членки на еврозоната няма да породят инфлация, каквито са опасенията на много германци, а по-големият риск е от ценови спад. “В този смисъл купуването на правителствен дълг не противоречи на мандата ни – дори  е съществено за изпълнението му”, заяви той. “Налагаше се да потушим неоснователните страхове за бъдещето на паричното обединение. Единственият начин да го постигнем бе като въведем надежден механизъм за съдействие.” Покупките на облигации ще бъдат задействани едва когато страните поискат помощ от европейските спасителни фондове, което означава натоварване с обвързващи условия, подчерта Драги. Германските политици реагираха като цяло позитивно на това изказване. Норберт Бартъл от Християндемократическия съюз обаче казва, че Драги е изглеждал като пруски южноевропеец. Докато президентът на ЕЦБ поливаше със студена вода новините от Гърция, че страната е получила отсрочка за въвеждането на заложените в спасителния й план икономии, политиците в Атина празнуваха предполагаемата си победа. Финансовият министър Янис Стурнарас заяви в парламента, че правителството е спечелило повече време за изпълнение на условията по международната програма за съдействие. Драги контрира, че оценката на тройката кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ) за Гърция все още не е официално приключена. 

По в. “Дейли телеграф”