Данъкът върху финансовите транзакции получи зелена светлина от ЕК

Изминаха четири десетилетия, откакто Джеймс Тобин, американски икономист и Нобелов лауреат, предложи да бъде създадено изкуствено препятствие за финансовите пазари под формата на данък върху транзакциите. Тази идея може да стане реалност до няколко месеца. Европейската комисия даде зелена светлина за създаването на “коалиция на желаещите” в еврозоната, чиито членки по всяка вероятност ще започнат да облагат съответно с 0,1% сделките с акции и облигациите и с 0,01% тези с деривати. Според поддръжниците на налога така ще бъдат наказани онези, които тласнаха световната икономика към най-големия й спад от 90-те години насам и ще бъдат набрани много средства от банките – пари, които иначе ще трябва да бъдат взети от невинните граждани. Много страни вече имат данъци върху финансовите транзакции, така че това не е революционно предложение. Противниците на идеята казват, че така ще бъдат задълбочени проблемите на и без това нестабилния финансов сектор, което ще доведе до оскъпяване на заемния капитал и до още по-слаб поток от кредитиране към домакинствата и бизнеса. Според тях фактът, че данъкът не се прилага всеобщо, дори в рамките на еврозоната, означава, че ще бъде лесен за избягване. Промяната ще облагодетелства лондонското Сити за сметка на Франкфурт, защото Великобритания отхвърля частично въвеждане на налога, твърдят още те.
Най-вероятно мярката, поне в сегашната й форма, ще остане далеч както от панацеята, на която се надяват застъпниците й, така и от разрушителната сила, за която предупреждават противниците й. И то защото е твърде малка, за да изиграе ролята на изкуствено препятствие (планът на Тобин е за много по-висок данък). Дори да редуцира баласта във финансовите пазари, няма да набере средствата, очаквани от десетте страни в проекта. От друга страна, представата, че данъкът ще е последната капка за финансовия сектор, също изглежда неправдоподобна. С оглед случилото се през последните пет години един данък върху транзакциите ще е доста назад в списъка с тревоги на европейските банки. Избягването на плащането му може изобщо да не си заслужава главоболието.
И двете страни на спора обаче би трябвало да приветстват появата на налога, защото поне така скоро ще се разбере кой е прав. Данък, който включва четирите водещи икономики в еврозоната (Германия, Франция, Италия и Испания), е достатъчно мащабен, за да доведе до убедителни резултати. Предстои ни да станем свидетели на контролиран експеримент, който останалата част от света ще следи с особен интерес. Ако налогът донесе милиарди евро в допълнителни приходи за Ангела Меркел и Франсоа Оланд, много други държави ще побързат да се включат. Ако ли не, идеята бързо ще загине.           


По в. “Гардиън”

Станете почитател на Класа