Как е възможо дебат по външната политика между претендентите за Белия дом напълно да пренебрегне най-голямото международно предизвикателство пред САЩ – европейската икономическа криза.
Еврокризата е сред най-сериозните заплахи за американската икономическа стабилност, но това не си пролича в последния директен сблъсък между президента Барак Обама и бившия губернатор Мит Ромни. Двамата не казаха и дума по въпроса. Евентуален разпад на еврозоната би могъл да тласне глобалната икономика към нов хаотичен срив, изтривайки милиони работни места в САЩ, но кандидат-президентите не представиха идеи за предотвратяването или справянето с подобен сценарий. Дебатът показа, че политиците и медиите в страната продължават да свързват външната политика основно с войни, бомби, войници, кораби и самолети. В телевизионния сблъсък в понеделник дори бяха споменати щикове, но до последната минута се чу малко за икономическите политики на американските търговски партньори и глобални конкуренти.
Дебатът все пак предложи няколко изненади. По повечето въпроси Ромни се съгласяваше с политиките на Обама, но все с уточнението, че би ги прилагал малко по-различно, което някак ще внесе значителна разлика. И двамата например смятат, че Израел е най-страхотният съюзник на САЩ, намесата в Афганистан трябва да бъде оставена да върви по график, въоръжаването на Иран с ядрен потенциал е недопустимо, а военна операция в Сирия е нежелателна. Никой от тях обаче не намери причина да се върне към случая с убития посланик в Либия. Европа, Индия, Бразилия, Субсахарска Африка и Канада останаха тотално пренебрегнати. Ромни спомена бегло Латинска Америка, а темата за Русия бе претупана. Все едно две трети от света спря да съществува за 90 минути. След като разискваха Близкия изток в продължение на час, най-накрая двамата стигнаха до темата за Китай, който предвидимо бе разкритикуван, че не играе по правилата. Възгледите им за начина, по който Пекин да бъде вкаран в пътя, произведоха основния сблъсък на вечерта. Но дори по този въпрос различията бяха по-скоро въпрос на нюанс, тъй като кандидатите са най-общо за твърда, но не прекалено, политика. Обама каза, че решението му да съди Китй чрез механизмите на Световната търговска организация дава резултат. Ромни пък заяви, че ще обяви Пекин за валутен манипулатор – ход, който ще вдигне митата за китайския внос в САЩ. И двамата претенденти изразиха мнение, че американските работници и компании трябва да станат по-конкурентоспособни, за да оцелеят.
На този етап времето на дебата изтече, преди да се стигне до Европа и двамата да дадат своето обяснение за възникването на кризата в региона и предложенията си за изход. Има ли нещо, което САЩ могат да направят, за да съдействат за предотвратяването на друга глобална икономическа катастрофа? Какви поуки могат да се извадят от тегобите на Европа? Превърнаха ли се правителствата на континента в заложници на банките, които трябваше да регулират? Прекалено големите държавни разходи ли са виновни? Ще помогнат ли икономиите, наложени в Гърция и Испания? В състояние ли е Германия да жертва достатъчно, за да запази Европа обединена? Финансовата криза пое по различен път от двете страни на Атлантика. И макар че американското възстановяване далеч не е задоволително, то е по-добро от това в Европа, която се върна към рецесия и е изправена пред още по-лоши перспективи. Защо тогава демократи и републиканци работят за същия тип сурови мерки за фискална консолидация, предизвикал толкова разруха в Европа? Не могат ли САЩ да се поучат от чуждите грешки? Всички тези въпроси останаха без отговори.
По “Маркет уоч”
