Финландците налагат вето на разширяването на ЕСМ

Постоянният европейски спасителен механизъм почти със сигурност ще започне да функционира другия месец без двата лоста, които фигурираха при предшественика му. Това се дължи на опасенията на Финландия за изложеността й на риск от фондовете, заявиха запознати със случая. Чрез предлагане на допълнителна защита на инвеститорите лостовите механизми бяха изготвени да позволят на еврозоната да мобилизира много по-големи суми от тавана от €500 млрд. на кредитния капацитет на новия спасителен фонд, известен като Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ). Служителите не представиха точни цифри, но Клаус Реглинг, главен изпълнителен директор на спасителния фонд, заяви, че лостовите механизми биха помогнали на еврозоната да мобилизира средства на стойност над €1 трлн., за да спрат дълговата криза. Финансовите министри на еврозоната обсъдиха прехвърлянето на лостовите механизми към ЕСМ на среща в Кипър миналия петък. Според източници идеята е била подкрепена от мнозинството, но възраженията на Финландия са блокирали споразумението. Един от служителите на ЕС сподели, че вярва, че съществува решение на финландските възражения. Но тъй като ЕСМ ще влезе в сила на 9 октомври, лостовите механизми няма да бъдат включени сега в насоките за ЕСМ, които ще представят подробно наличните инструменти за нов спасителен фонд и условията за използването им, съобщиха двама служители. Това означава, че лостовите механизми надали ще може да се използват, ако Испания скоро помоли за по-голяма спасителна помощ от ЕСМ.
След месеци на обсъждания на увеличението на антикризисното оръжие в края на миналата година еврозоната се съгласи да добави два механизма към временния си спасителен фонд с максимална стойност от €440 млрд., наречен Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF). Първият механизъм позволяваше на EFSF да предоставя частична защита на купувачите на облигациите му срещу загуби, като покриваше между 20% и 30% от главницата на облигациите. Вторият механизъм позволяваше да се създаде инвестиционно дружество със специална цел, което да привлича инвеститори с обещания, че еврозоната ще покрие първия транш от загуби по облигациите.
През февруари Реглинг заяви, че инвеститорите са се ангажирали с още €60 млрд. за лостови фондове. Според запознат источник опасенията на Финландия са свързани с това, как ще се отразят лостовите механизми на статуса на преференциалните кредитори на ЕСМ. Благодарение на този статус правителствата на еврозоната са най-добре защитените институции след Международния валутен фонд срещу загуби по заемите на ЕСМ или по инвестициите. Финландия е загрижена, че двата лостови механизма ще преобърнат този принцип с обещанието си, че чрез ЕСМ правителствата ще трябва да покрият първия транш от каквито и да било загуби в случай на преструктуриране или просрочване на задълженията. Говорител на финландското Министерство на финансите отказа коментар по въпроса. Под натиска на евроскептични политически групи Финландия, която осигурява едва 1,8% от капитала на ЕСМ, отдавна е обезпокоена за риска, на който е изложена от страна на спасителните фондове на еврозоната. Искането й за отделно обезпечително споразумение с Гърция забави по-широкото споразумение по втория спасителен план на страната. Тя също така сключи споразумение през лятото с Испания за процента, който ще вземе от спасителната помощ на стойност €100  млрд. за испанските банки. Но като една от четирите държави от еврозоната с рейтинг ААА Финландия остава важна за финансовата надеждност на еврозоната. Въпреки забавянето служители са уверени, че ще успеят да намерят начин да заобиколят финландските притеснения.

По „Дау Джоунс“

Станете почитател на Класа