Холандските избори най-накрая дадоха на европейските гласоподаватели истински дебат относно икономиите. Поне на пръв поглед изглежда така - от една страна Либералната партия на премиера Марк Рюте прокарва строги мерки за съкращаване на дефицита, докато социалистите (и в по-малка степен Партията на труда) искат повече инвестиции, за да насърчат икономиката. По-задълбочен поглед в бюджетните планове на различните партии обаче показва, че холандците имат ограничен избор, що се отнася до краткосрочната икономическа политика – всички големи формации с изключение на една предлагат съкращаване на дефицита през 2013 г. Социалистическата партия, която се противопоставя на мерките за икономии, всъщност предвижда намаляване на дупката във фиска до малко под 3% от брутния вътрешен продукт идната година спрямо 4,7% в края на 2011 г., според данни на холандското Централно бюро за планиране, официалния правителствен арбитър на бюджетните планове. Това е малко повече от дефицита, който либералите са си поставили за цел за същия период.
Вярно е, че социалистите имат различна представа как да постигнат таргета си. Те предлагат инвестиции в инфраструктурата на стойност €3 млрд. през 2013 г. (или около 0,5% от БВП, което едва ли може да се нарече стимул) в комбинация с данъчни увеличения за богатите холандци. Инвестициите ще помогнат да се смекчи ударът от икономиите върху БВП и ще направят целта за дефицита по-постижима. Либералите искат да смъкнат дефицита чрез свиване на държавните разходи основно в сферата на здравеопазването и социалното осигуряване. Планът на Партията на труда също ще съкрати дефицита под 3%.
Само дясната Партия на свободата на Герт Вилдерс смята да увеличи дефицита до 4% от БВП другата година. Централното бюро за планиране твърди, че единствено тази икономическа програма ще повиши реалния БВП и заетостта през 2017 г. спрямо политиката на сегашното правителство. Но ако оставим Вилдерс настрана, защото той надали ще бъде част от следващото правителство, фискалните стимули не са сред опциите пред холандските гласоподаватели, дори от страна на Социалистическата партия. Една от възможните причини е, че положението в Холандия е доста добро. Безработицата е 5,3% – едно от най-ниските нива в еврозоната. Ръстът се забави, но няма бързо свиване на икономиката. Аргументите в полза на стимулите може би не изглеждат достатъчно оправдани на политиците или обществеността в страната. Освен това трябва да се вземе предвид и „дълбоко вкоренената култура на стабилност“ на Холандия, както я описа по-рано тази година еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. Може би холандците не обичат да харчат взети на заем пари заради културата си. Кой знае? Третата причина, разбира се, са бюджетните правила на Европейския съюз, които задължават холандците да свалят дефицита си под 3% от БВП другата година. Социалистите твърдят, че не се тревожат за тези изисквания.
И все пак икономическите ползи от увеличаване на дефицита са доста големи, според някои специалисти. Разходите на Холандия по набирането на заемни средства са на рекордно ниски нива. Междувременно съществуват рискове, които могат да прераснат в по-големи проблеми, ако БВП се свие. Холандските домакинства са силно задлъжнели. Ако безработицата продължи да расте бързо, както през последната година, просрочените кредити вероятно ще се увеличат рязко, поставяйки началото на порочен кръг, който ще завлече страната в по-дълбока рецесия. Стимулите биха били застрахователна полица срещу евентуално голямо свиване на икономиката. Анализаторът от Оксфорд Саймън Рен-Луис писа през май, след като холандските политици изготвиха ново споразумение за икономии: „Няма, повтарям, няма добра макроикономическа причина, поради която да не бъде приложен пакет от стимули в тази страна. Същевременно обаче се случва точно обратното.“

По в. „Уолстрийт джърнъл“