Северът е скован от студ

Президентът на Франция Никола Саркози обяви, че на 1 септември спешно ще бъде свикана среща на Европейския съюз на високо равнище, която да разгледа перспективите на отношенията с Русия и по-нататъшната помощ за Грузия.
В. "Новие известия" Президентът на Франция Никола Саркози обяви, че на 1 септември спешно ще бъде свикана среща на Европейския съюз на високо равнище, която да разгледа перспективите на отношенията с Русия и по-нататъшната помощ за Грузия. От самото начало Стокхолм зае най-твърда позиция - според информация, изтекла в печата, шведските дипломати смятат да настояват за замразяване на подготовката за сключване на договор за партньорство с Москва и отказ от въвеждане на безвизов режим между ЕС и Руската федерация. В тази връзка шефът на френското външно министерство Бернар Кушнер побърза да заяви, че Париж "не говори за санкции спрямо Русия". Мати Ванханен - премиерът на Финландия, участваща в посредническата мисия в Кавказ, реши да разясни своето виждане по въпроса пред парламентарната фракция на партията си Финландски център. Той изрази "разочарование от факта, че използването на военна сила все още е част от руската външна политика". Според финландския министър-председател Русия е употребила "непропорционална" сила и грубо е нарушила основните принципи на международните отношения. Същевременно лидерите на Дания и на Норвегия осъдиха Москва, като използваха на практика същите думи, сякаш текстът е бил писан под индиго. Ванханен обаче предупреди колегите си от ЕС да не прилагат срещу Русия някакви санкции или други "наказателни" мерки, макар и да отбеляза, че предстои "общо захлаждане". Според шефа на финландското правителство страната му не трябва да преразглежда основите на своята политика, включително в сферата на сигурността, с едно изключение обаче - отбраната на Финландия трябва да бъде заздравена. Открита позиция срещу Москва Думите на финландския премиер за санкциите са били адресирани според наблюдатели главно към Швеция, обявила вече, че прекъсва двустранното военно сътрудничество с Москва. Отменена е разработената програма, съдържаща почти 20 точки, и по-специално насроченото по-рано за септември посещение на кораби от руския Балтийски флот в Стокхолм. Шведският външен министър Карл Билд, посетил Грузия през дните на конфликта като председател на Комитета на министрите в Съвета на Европа, зае открито антируска позиция. Той не осъди с нито една дума нападението на Грузия срещу Южна Осетия или пък обстрела на Цхинвали от грузинската артилерия. "Естествено, Грузия атакува Цхинвали, но в отговор на провокациите на южноосетинските сепаратисти. Допускам, че грузинците са паднали в заложения капан, принудени са били да действат срещу Цхинвали", заяви шефът на шведското външнополитическо ведомство. За разлика от неутрална Швеция съседките Дания и Норвегия са членки на НАТО. Тези държави се ограничиха с присъединяване към общата линия на алианса за ограничаване на военното сътрудничество с Русия. Пряка атака срещу Норвегия Редица норвежки парламентаристи, представители на десни партии, изразиха впрочем опасения, че Русия може да се опита да оспори интересите на Норвегия на север в сферите на риболова и добива на полезни изкопаеми, като употреби военна сила. "Не изключвам Русия пряко да атакува Норвегия. Тази страна използва сила, без да се колебае. На дипломацията е отредена спомагателна роля", заяви във в. „Афтенпостен“ Пер Уве Вид, член на комитета по отбраната в парламента на Норвегия. По-късно са възможни и други последици от руското участие в "петдневната война". Страните от Северна Европа може да увеличат военните си бюджети и да преразгледат военните доктрини. Шведски военни аналитици примерно отправят предупреждения за евентуален регионален конфликт в района на Балтийско море и настояват бюджетът за отбрана да бъде увеличен още от идната година. Военните в страната искат средствата за отбрана да нараснат с около три милиарда евро годишно. Предлагат и други превантивни мерки - да бъдат разположени допълнителни подразделения на остров Готланд и да се заложи върху развитието на силите за бързо реагиране. Последното изискване се мотивира с това, че Русия успя в най-кратки срокове да прехвърли в Грузия значителен военен контингент. Според местните "ястреби" при нужда федерацията ще действа също така стремително и в Северна Европа. И в Швеция, и във Финландия отново надигат глас онези, които се обявяват за влизане на двете държави в НАТО. Сред тях е например финландският външен министър Александър Стуб, участвал в посредническата мисия в Кавказ като представител на страната, председател на ОССЕ. Той призова за присъединяване на Финландия към НАТО на среща с извънредните и пълномощни посланици на страната си. Стуб отбеляза също, че Съветът за сигурност на ООН и ОССЕ не са способни да действат, както е показал според него неотдавнашният конфликт. Изход от задънената улица може да бъде намерен, ако се засили външната и отбранителната политика на ЕС, смята шефът на финландската дипломация. Във връзка с кавказката криза Финландия се кани междувременно да увеличи военния си бюджет с 50 млн. евро. Председателят на комисията за отбрана във финландския парламент Юха Коркеаоя побърза впрочем да успокои източната съседка на страната, като заяви, че нарастването на бюджета "не е свързано с Русия". Мнозина скандинавски наблюдатели смятат, че предстоящата среща на върха не заплашва Москва с някакви твърде неприятни изненади. Най-вероятно ще се стигне само до страховити декларации. Причините са в енергийната зависимост на ЕС от Русия и липсата на единно мнение сред европейците как трябва да градят отношения със страната. (По БТА)

Станете почитател на Класа