Още през 2006 г., когато бе назначен за председател на Федералния резерв, Бен Бернанке знаеше, че грешките са неизбежни, но беше сигурен, че американската централна банка няма да постъпи като управниците на САЩ през 30-те години и Япония през 90-те, които позволиха икономическата депресия да продължи с години. Паричната политика се е поучила от тези заблуди, обясняваше проф. Бернанке на студентите си и се заричаше, че повече няма да има депресии, било то големи или не. През 2002 г. банкерът изнесе прочутата си днес реч, в която изрази увереност, че „Фед ще вземе необходимите мерки да предотврати сериозна дефлация в САЩ“. Той дори заяви, че едно непоколебимо правителство винаги може да насърчи по-високо потребление. Просто трябва да се избере подходящата политика, а ако тя отсъства от инструментариума, Фед ще скалъпи решение. Десетилетие по-късно американската икономика е с немощен растеж, висока безработица и застой или дори спад в стандарта на живот. Досега Бернанке със сигурност е научил няколко истини за практическата страна в изготвянето на икономическата рамка.
Първо, политическите съображения и държавните мерки са еднакво важни. Колкото и Бернанке да е сигурен в способността на Фед да стимулира потреблението и да извади американците от депресията, стига да приложи достатъчно сила, председателят на централната банка не действа сам. Той има само един глас в 12-членната комисия, която определя паричната политика. Нещо повече, Фед не работи в изолация. В момента САЩ нямат непоколебимо правителство, отделните части от администрацията дърпат в различни посоки. Докато паричната политика стимулира разходите, фискалната ги потиска. Бернанке безуспешно умоляваше Конгреса да му окаже съдействие. Регулаторните изисквания, предназначени да заздравят банките, може би също са пречка, тъй като вероятно проточват процеса на разчистване на задълженията или правят кредитирането по-труднодостъпно.
Второ, блъфирането не дава резултат. Паричната политика може да бъде по-ефективна, ако се изричат правилните неща. Думите обаче трябва да бъдат подплатени с действия, когато се налага. Обещанието за продължителен период на ниски лихви би могло да смъкне дългосрочните лихви, но само ако заявката е правдоподобна. Шумните изказвания дават обратен ефект, ако пазарите решат, че са просто блъф.
Това ни води към урок номер три – нужна е решителност. Отговорните за държавните политики лица са склонни да действат постепенно. Повечето проблеми си отиват, ако бъдат пренебрегвани, а управниците винаги предполагат, че ще са в състояние да направят повече при нужда, но няма как да върнат назад вече задействаните механизми. Политическият компромис, естествено, води до дребни стъпки. Само че някои кризи изискват смел подход. Ако скачате от скала, най-добре е да се оттласнете възможно най-далеч, така че да не ударите камъните на дъното.                               
Спасяването на банковата система не означава спасяване на икономиката. Като централна банка Фед добре съзнава ключовата роля на кредиторите в американската икономика. Фед измъкна финансовата система в края на 2008 г. и началото на 2009 г., но задачата насърчаване на БВП остава недовършена. Политиките, които заздравяват банките, без да стимулират кредитирането или растежа, са провал. Може би Фед трябва да изпробва механизми, които изцяло заобикалят банките, ако иска да повлияе положително на реалната икономика.
И последно, инфлацията не е проблемът, а решението. Непрекъснатото притеснение за инфлацията влиза в трудовата характеристика на централния банкер, но точно сега САЩ ще имат полза от малко по-високо равнище. Бернанке знае, че инфлацията (и особено по-високите заплати) е част от отговора на проблемите в страната, която страда от състояние, много близко до дефлацията. Заради натрупването на прекомерен дълг частният и публичният сектор се стремят да спестят максимално. Инфлацията ще облекчи погасяването на задълженията и ще даде на всички стимул да харчат малко повече. Бернанке обаче знае също така, че е почти невъзможно да промени отношението на Фед към ценовия скок.
Какво ни подсказват тези уроци за бъдещото поведение на Фед и неговия председател? Първо, централната банка няма да се притече на помощ. На срещата си тази сряда Федералният комитет по отворения пазар (FOMC) най-вероятно ще отложи решението за още покупки на облигации. Ако пък предприеме подобен ход, ще е необходим поне $1 трлн., за да се произведе ръст на БВП дори с половин процентен пункт, но дори това не е достатъчно. FOMC може да заяви, че ще задържи лихвите ниски още по-дълго, но само по себе си това няма да има особен пряк ефект върху икономиката. Има и други неща, между които FOMC има избор, но те не звучат правдоподобно. Комитетът би могъл да вдигне временно целта си за инфлацията, за да насърчи покачване на инфлационните очаквания, или пък да заяви, че ще продължи да купува облигации, докато икономиката се подобри. Фед дори може да започне да придобива италиански и испански дългови инструменти като средство за редуциране на риска от експлозия в еврозоната. Тези стъпки обаче са в сферата на фантастиката, защото Бернанке не притежава политическата власт да предприеме нещата, които някога бе уверен, че Фед ще направи.  

По „Маркет уоч“