Обикновено Уорън Бъфет не прави пазарни прогнози, но в юлско писмо до акционерите си легендарният инвеститор предлага прозренията си за оцеляване в труден период на фондовата борса. „Можете да бъдете сигурни, че в следващото десетилетие пазарът ще се покачи с 20-25% в някои години, ще падне също с толкова в други, а през по-голяма част от времето ще е някъде в средата“, посочва Бъфет. „Нямам представа в каква последователност ще се случат тези движения, но и не смятам, че това е от голямо значение за дългосрочния инвеститор.“ Написаното е от 6 юли 1962 г.
Половин век по-късно съветът на Бъфет да пренебрегвате крайните колебания на пазара все още звучи актуално. За много съвременни инвеститори е предизвикателство да погледнат 10 дни в перспектива, камо ли 10 години. Разбира се, те имат основателни страхове за парите си и това, кой ги управлява. Сигурната възвръщаемост по капитала е от първостепенно значение, а представата за банкрут в търсене на сносна такава е смразяваща. Нищо ново. Избягването на риска е неразривна част от човешката природа. Страхът е двигател на алчния пазар. В противен случай Бюфет нямаше да напомня на инвеститорите да поддържат далечен времеви хоризонт.
През 1962 г. имаше много основания за страх. Кубинската ракетна криза доведе света до ръба на ядрен конфликт чак през октомври, но Студената война вече ескалираше. Dow Jones Industrial Average се срина с 23% през първото полугодие на 1962 г., с  което заличи покачване от 22% за цялата предходна година. Същият май светкавичен спад смъкна 6% от индекса за един ден. През цялото време Бъфет запази спокойствие. „Резултатите за отрязък от шест месеца или година не бива да се приемат твърде сериозно“, пише той до акционерите си в Partnership Ltd. „Представянето трябва да бъде оценявано за по-продължителен период, който, естествено, включва спадове и покачвания на пазара.“ И до днес убежденията му остават непроменени в същността си - съхраняване на капитала при негативен тренд, избягване на масовите увлечения в годините на бум и съсредоточаване върху дългосрочни предизвикателства и резултати. Това, което много инвеститори не разбират, е, че дългосрочният подход за Бъфет никога не се е изразявал в традиционната стратегия buy-and-hold, а във версията „купувай евтино, задръж и наблюдавай“. Това важи за подценените обикновени акции, опортюнистичните ситуации и мажоритарно или изцяло контролираните бизнеси, запазена марка на финансиста от Омаха.
„Никога не разчитайте на изгодна продажба. Купувайте при толкова атрактивна цена, че да изкарате добри резултати дори при посредствено пласиране“, пише Бъфет през януари 1963 г. През същата година той очертава седем изисквания за партньорите си, известни като „Основните правила“. Пет от тях си струва да бъдат повторени. „Няма гарантирана възвръщаемост за съдружниците. Тези, които изтеглят половината от 1% месечно, правят точно това – изтеглят“, гласи първото. „Качеството на свършената работа не бива да бъде оценявано спрямо това, дали завършваме годината на минус или плюс“, пише по-нататък Бъфет. Макар че портфолиото му се различава сериозно от състава на индекса Dow Jones, а инвестиционният му стил не може да бъде сравнен с този на взаимните фондове, това са неговите бази за сравнение. „Ако се представяме по-добре от тези мерила, годината е била добра, независимо дали сме със спад или покачване“, допълва Бъфет. „Предпочитам петгодишна проверка, но три години са абсолютният минимум за преценяване на резултатите. Ако за целия период имаме лоши постижения, време е да се огледаме къде другаде да вложим парите си“, е третото правило. „Не се занимавам с прогнозиране на движенията на фондовата борса като цяло или бизнес колебанията. Ако смятате, че мога да го направя или считате подобно нещо за основна част от всяка инвестиционна програма, не бива да сте в това партньорство“, е съветът под номер четири. И накрая: „Не мога да обещая резултати, но гарантирам, че нашите капиталовложения ще бъдат избрани на базата на стойност, а не популярност; че ще се опитаме да сведем риска от трайна загуба на капитал до абсолютния минимум, като се сдобием с голям маржин на сигурност във всяко вложение и диверсификация на активите, а съпругата ми, аз и децата ни ще вкараме практически цялото си състояние в съдружието.“
Най-поразителното в писмата на Бъфет от началото на 60-те години е откровено представената философия. Съвременните инвеститори, свикнали на маркетингови материали, които рядко разкриват начина, по който мениджърът взема решения, могат само да се чудят на подобна прямота. Бъфет третира съдружниците си с необходимото уважение. Това е една от причините писмата към акционерите на корпорацията му Berkshire Hathaway да се превърнат в задължително четиво за осведомените инвеститори и защо толкова много продавачи на продукти, експлоатиращи страха и алчността, искат да представят „чичо Уорън“ като изкуфял и загубил връзка с реалността. Не се връзвайте на това. Както казва Бъфет: „Няма да сте прави само защото много хора в момента са на същото мнение или защото важни хора са съгласни с вас. Ще бъдете прави в хода на много транзакции, ако хипотезите, фактите и логиката ви са верни“, казва той в писмото до акционерите си от 1962 г. Легендарният финансист отрано вниква в тайната на успешното инвестиране: всяко дете може  да спечели пари, възрастните знаят как да ги запазят.     

По „Маркет уоч“