Здравният министър Десислава Атанасова, работодателски организации и синдикати не подписаха във вторник колективния трудов договор в сектор „Здравеопазване“ заради спорен текст, внесен в последния момент. Така на практика се отлага увеличението на лекарските заплати, което трябваше да е в рамките на 12%,  и на заплатите на медицинските сестри, което трябваше да е около 20%.
Скандалът гръмна, след като синдикатите отказаха да се подпишат под внесеното в „12 без 5“ от работодателските организации в здравеопазването изискване за гарантирана финансова стабилност на лечебните заведения. Синдикалистите обясниха, че финансите не зависят от тях, работодателите пък си настояваха за стабилността, само министър Десислава Атанасова наблюдаваше спора някак отстрани и соломоновски отсече, че ще подпише колективния трудов договор, когато двете страни се разберат.
Цялата истерия около несбъдналото се вчера увеличение на заплатите в здравеопазването е много показателна за ситуацията в сектора. Да се чудиш дали да я оприличиш с традиционното „риба, рак и щука“ или с партия аматьорски покер, в която уж всеки играе за себе си, но в крайна сметка губи само един.
В случая губещи са лекарите и медицинските сестри. Странното е, че те губят заради спорно предложение от собствените си работодатели – сиреч от болниците. Още по-странното е, че на искането от страна на болниците като ужилени реагират синдикатите, а най-странното е, че държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, някак неутрално мълчи, въпреки че именно държавата определя финансовата политика в здравния сектор.
При това положение никак не е чудно, че когато се разнесе новината за увеличението на лекарските и сестринските заплати, в гилдията не отвориха бутилките с шампанско. Хората с бели престилки отдавна вече са свикнали да са виновни за всички и за всичко, сякаш другите отрасли у нас са цъфнали, та вързали.
Едва ли някой може да ме убеди, че спорният текст, който скара работодателите и синдикатите в здравния сектор, е попаднал в последния момент в колективния трудов договор ей така, случайно, заради доброто на пациента. И че никой не е знаел какъв ще е ефектът от този текст, а именно – отложените подписи под един толкова важен документ.
Затова е крайно време т. нар. големи клечки в здравеопазването да спрат да се жалят, че най-добрите лекари и медицински сестри напускат страната. Те най-добре знаят защо е така.