Комисията за защита на личните данни е неефективна. Това сочи нормалната логика, ако се види какви приходи от глоби отчита този орган и какви суми харчи за издръжка.
1,5 млн. лв. от глоби е събрала за 10 години въпросната независима комисия, която трябва да осигурява защита на личните данни у нас. Това прави по 150 хил. лв. приходи годишно. Срещу тази скромна цифра стои в пъти по-голяма за издръжката на членовете й. Само за миналата година от бюджета са дадени 2 млн. и 700 хиляди лева. Ако личните данни у нас бяха наистина защитени, тази сума можеше да се преглътне в името на обществената полза. Само че не е така. Ползата от работата на КЗЛД е много малка и гражданите почти не я усещат. Перспективата да им бъдат откраднати лични данни, с които администрирани от комисията лица да теглят бързи кредити от тяхно име, е напълно реална. Немалко българи пропищяха от тази схема, а шефовете на компании, които отпускат кредити, бяха принудени да въвеждат допълнителна защита за клиентите си, каквато в чужбина няма. Защо?
Факт е, че 10 години след съществуването на тази комисия, за която се харчат огромни пари, на твърде много места у нас се иска лична карта – като започнем от училищния портиер, който записва всички данни на посетителите, и стигнем до мобилните оператори. И ако това е защита!
Оценката на работата на КЗЛД я даде и едно социологическо проучване на „Галъп“. Според него едва 16% от българите са информирани как да се защитават личните данни, 48% са слабо информирани, а 33% изобщо не са чували за нея. От 23% от гражданите, които все пак са запознати с работата на комисията, по-малко от половината имат доверие на работата й. При такива резултати е задължително да се ревизира самата идея за съществуването на този орган. И той да бъде или закрит, или да му се дадат повече правомощия и отговорности и да бъде поставен под контрол. Министерството на правосъдието е подходящо място за това.