Мнозина изразиха безпокойство преди кризата от 2007-2008 г., но никой не си е представял сегашното изключително тежко положение, пише Уилям Кийган. В крайна сметка моето поколение икономисти и политици израсна с вярата, че няма да бъдат допуснати нови катастрофи като тази от 20-те и 30-те години на миналия век.
Банката за международни разплащания (BIS) е сред институциите, които многократно предупредиха за опасностите от кредитния бум и спекулациите с цените на активите в средата на миналото десетилетие. Базираната в Швейцария BIS има историческа памет за кризите. Съвсем нормално, след като е основана между двете световни войни, за да урежда германските репарации. Съществуването й днес е свидетелство за дълголетието на институциите, които надживяват първоначалната си функция, макар че при сегашното развитие на нещата кой знае с какво ще й се налага да се справя в следващите години.
BIS провежда заседания на централните банкери от цял свят почти всеки месец и досега взима активно участие в опитите да се подобрят правилата за регулиране на банките и останалите финансови институции. Един от акцентите в графика й е публикуването на годишния доклад, който винаги е модел за ясен и разбираем анализ. Именно в този документ тя отправи предупреждения, които членуващите централни банки пренебрегнаха в периода на бума, обсебени от модата за таргетиране на инфлацията. „Изминали са пет години от избухването на финансовата криза, а глобалната икономика продължава да е небалансирана – състояние, което привидно се усложнява, докато слабостите се задълбочават взаимно“, смело твърди последното издание от миналия месец. „Въпреки напредъка с рекапитализацията много банки продължават да са с висок ливъридж, включително тези, които изглеждат с достатъчно ликвидност, но в действителност имат прекалено голям портфейл от деривати“, констатира BIS, която е в най-добра позиция да знае това. Изглежда, банките не са научили нищо. „Големите кредитори остават склонни да увеличават ливъриджа си, без да се замислят за последиците при провал. Значимостта им за системата създава увереност, че публичният сектор ще покрие риска от негативи.“ Само седмици след новината за огромните загуби на JP Morgan от търговията й с ценни книжа BIS отбелязва: „Друг тревожен знак е, че след краткотрайното си свиване заради трусовете залозите върху активи отново са сериозен източник на доходи за големите банки.“ Без да преувеличаваме нещата, финансовият сектор се движи към същия високорисков профил, който имаше преди срива.
В подобна финансова обстановка попадат всички опити да се закрепи еврозоната и да се активизират развитите икономики. Идва ли нова криза, преди сегашната още да е стигнала средата си? Колкото и голямо да е уважението ми към анализа на BIS за финансовата картина, рецептата й за макроикономическата политика твърде много напомня типа управленски грешки, допуснати при създаването на институцията преди толкова години. Дори като отчита успоредния процес на изчистване на задълженията в частния и публичния сектор, банката е толкова загрижена за нивата на правителствения дълг (и евентуално ново фискално напрежение върху пенсиите и здравеопазването), че подкрепя настоящото течение за свиване на държавния сектор, когато кейнсианската икономическа теория учи, че публичната сфера трябва да уравновесява потискащия ефект от оттеглянето на частните разходи. „Днешните правителствени дефицити са резултат от кризата, а не причина за нея“, пишат Пол Кругман от Принстънския университет и Ричард Леярд от Лондонската фондова борса. Обсебеността на дясноцентристките правителства в Европа от дефицитите за сметка на производството и заетостта не помага на усилията за разрешаване на проблемите в еврозоната. Опасенията ми са за дефлационна спирала.

По в. „Гардиън“