Едва ли някой ще оспори твърдението, че в момента пазарите са волатилни, пише Том Стивънсън. През пет от последните десет дни на търговия индексът S&P 500 отбеляза движение от над 1%, а колебанията в рамките на деня често бяха дори по-големи.
Очевидно в краткосрочен план очакването на събития като спасителната намеса в Испания миналия уикенд и повторните гръцки избори, както и реакцията на първото, бяха основните причини за силно променливите индекси. Както обикновено, надеждите се оказаха по-големи от реалността, но това не е всичко. От началото на финансовата криза времето сякаш се ускори, като обичайните циклични повишения и спадове на пазарите и съответните им икономики се сгъстиха в серия от бързи и често пъти резки промени – един, както изглежда, безкраен цикъл на W-образни движения.
Има две причини за това. Първо, пазарите са пристрастени към стимулите. Това само по себе си не би довело до бързи цикли, но фактът, че правителствата не желаят да действат, докато не се озоват на ръба на пропастта, допълнително подчертава движенията. Поредицата кризи, последвани от драстични решения, намират изражение в значителните пазарни колебания. Ефектът се засилва от това, че в една среда с нисък ръст това, което може да е моментно успокоение в средата на цикъла, сега се тълкува като завръщане към рецесията. Втората причина е фактът, че обичайните лостове за регулиране на икономиката са повредени. На фона на ниските лихвени проценти правителствата са принудени да прибягват до нетрадиционни мерки като количествени улеснения или инициативата „Финансиране за кредитиране“, лансирана миналата седмица от британското министерство на финансите и Bank of England. Склонността на управляващите да прилагат внезапен и решителен подход към тези мерки означава, че положението трябва да се влоши невероятно много, преди те да извадят тежката артилерия. Повече никакво коригиране на лихвените проценти с четвърт пункт тук-там, с опцията за връщане на предишните нива на следващия месец, ако нещата отново се съживят.
Опасявам се, че моделът на всичко описано дотук е продължилото 20 години освобождаване на Япония от дълговете й. Тамошните пазари бяха движени от обезболяващото периодично инжектиране на стимули, както и от последвалото разочарование, когато лекарството беше спряно или просто отказа да действа. Това създаде невероятно трудна среда за инвеститорите, в каквато днес се намираме и ние, с разликата, че при нас се развива с по-бързи темпове. Индексът MSCI World се понижи със 7% през 2011 г., за периода януари-април тази година се увеличи с 11% и отново се срина с 9% само през май. Иронията на тези динамични краткосрочни колебания на пазара е, че разумните инвеститори се принуждават да възприемат по-дългосрочен подход към управлението на портфолиата си. Каквито и да било действия при подобни непредсказуеми колебания са лишени от реалистични шансове за успех, затова и хората не правят нищо. Обратните изкупувания не отбелязаха ръст, но новите продажби на инвестиционни фондове намаляха. Брокерите на акции си клатят краката, докато чакат телефонът да позвъни. Това може и да не изненадва особено Лондонското сити, но за обикновените инвеститори бездействието има много положителни страни. Може и да се намираме в неизследвана територия предвид кризата в еврозоната, американските фискални проблеми и нестабилното преминаване на Китай към икономика, базирана на вътрешното потребление, но основните съвети за това, какво да правите с инвестициите си, никога не са изглеждали по-очевидни.
Разговарям с клиенти относно стратегиите в подобна трудна среда и почти ме е срам от това, колко прости и познати са препоръките ми. Първо, съветвам хората да се фокусират върху стойността – най-решаващият фактор за възвращаемостта на капиталовложенията е какво се плаща. Когато акциите са толкова евтини, както в момента, везните са силно наклонени в полза на добра дългосрочна възвращаемост. Второ, препоръчвам редовно спестяване. Когато пазарите са волатилни, стабилното насочване на спестяванията към пазара ви принуждава да купувате, когато това най-малко ви се иска. Това е най-добрият период за купуване. Изтъквам също предимствата на фокусирането върху дохода. Лъвският пай на възвращаемостта идва от реинвестирането на дохода, а не от капиталовия ръст. Трупането на богатство е възможно дори когато пазарите кривнат встрани, благодарение на магията на сложната лихва.
И накрая, припомням на инвеститорите ползите от диверсификацията. Представянето на държавните облигации и защитните сектори като производството на стоки от първа необходимост и здравеопазването направи резултатите на добре разгърнатите портфолиа просто разочароващо през последните 18 месеца, вместо катастрофално.

По в. „Дейли телеграф“