На заседание на тристранния съвет ни предложиха да одобрим наредби към Закона за държавния служител, които трябва да регламентират политиката по доходите и кариерното развитие на хората в държавната администрация. Още тогава ние се казахме мнението и то е, че не може с наредби да се поправят закони. Защото в Закона за държавния служител пише едно – как се атестира, как се определят заплатите на хората, как минават от ниво в ниво. А в тези наредби пише съвсем друго нещо. Въпреки това кабинетът си ги наложи и си ги прие. След това излезе едно постановление, с което ги одобри. И ние веднага го пратихме във Върховния административен съд. Нашият основен формален повод беше, че с наредби се променят закони. В закона пише едно, а в наредбата друго. Започнаха едни искания от съда - тази запетайка, тази дума. И това продължи в продължение на шест месеца, докато не преписаха текстовете от наредбите в закона. Те просто взеха текстовете от наредбите, преписаха ги в закона и си го приеха.
Оттук нататък започнаха принципните ни несъгласия. В държавната администрация работят хора, по трудово и по служебно правоотношение. Те ги подведоха с член 107а под един знаменател. Само че хората по трудово правоотношение имат права. Ние възразяваме срещу отнемането на класа „прослужено време“. Те махат класа и еднократно го вкарват в основната заплата. В директива 95 и в Европейската социална харта има основен принцип, че за равна работа трябва да се получава равна заплата. А какво се получава с тези наредби? Ако единият служител е на 20 години, а другият е над 60 и работят едно и също нещо, разликата в заплатите ще е огромна. Класът на по-възрастния е голям, а другият служител има малък или никакъв клас. Обстоятелствата са се стекли така, че двамата служители работят една и съща работа. За тази еднаква работа ще се получават различни заплати. Защото основната работа е оценка на това, което вършиш като основна дейност. Тогава заплатата на по-възрастния ще бъде с 30-40% по-висока от на по-младия. И принципът, заложен в директивите, се нарушава. Ние няма начин да не сигнализираме на офицерите, които бранят Европейската социална харта, за това, че се нарушават конвенциите.
Второ, сега, понеже непрекъснато се твърди, че професионалният опит няма абсолютно никакво значение, вероятно ще оценят най-ниско хората с дълъг опит и ще намалят техните заплати, за да се изравнят с хората с по-малък опит. Това означава пълен субективизъм по оценка.
Друго нарушение е, че са направили класификатор, който е неясен. Хората са класифицирани, без да е ясно по какъв принцип. Позицията експерт означава човек с висок опит и образование, който знае и може много. Експертът е поставен съвсем в дъното на таблицата и е равен по ниво на стажанта. И за един експерт не се иска магистърска степен, а бакалавърска, като за един вид експерт е една година, а за други - без стаж.
И третото най-важно нещо е, че в наредбата за оценяване е записано, че прекият ръководител прави оценката на служителя. Става въпрос за пълен субективизъм в оценката. Идва следващата процедура, той оценява и ако някой не е доволен, може да възрази на една степен по-високия началник. А и прекият началник, и този над него са от една политическа партия и са на принципа „гарван гарвану око не вади“. Позицията на синдикатите никъде я няма. Да не говорим, че за колективно трудово договаряне никъде не се говори. Не можеш да лишиш от това право хората на трудово правоотношение.