Нарастващото успокоение на пазарите, дължащо се на молбата на Испания от миналия уикенд за €100 млрд. (£80 млрд.) помощно финансиране на банките й, не продължи дори и ден, след като възникнаха въпроси как целият план би проработил.
Това, което знаем със сигурност, е, че се предвижда Испания да получи пари от други страни в еврозоната, като лихвените проценти вероятно ще варират между 3% и 4%. Това е много по-ниска цена за Мадрид спрямо тази, която би платила на дълговите пазари. Заемът ще бъде прибавен към вече съществуващите й дългове, като ще повиши съотношението на националния дълг към БВП на 87% спрямо очакваните от МВФ 78% до края на тази година. Най-голямото притеснение на пазарите е точно как парите ще достигнат Испания. Чрез съществуващия Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) или Европейския механизъм за стабилност (ESM), който все още не е приведен в действие?
Намеците от страна на Берлин, че ще е последният, не бяха успокояващи. Използването на ESM би означавало, че претенциите на частни притежатели на облигации към Испания ще бъдат предшествани от заемите, направени посредством фонда от нациите в еврозоната. Ако Испания изпадне в неплатежоспособност, съществува риск частните инвеститори в дългови книжа да бъдат изправени дори пред още по-големи загуби. Официални лица от еврозоната, цитирани от агенция Ройтерс, коментираха, че този проблем би могъл да бъде избегнат, като първоначалният заем от EFSF бъде отпуснат чрез сложен процес, изключващ Финландия, която би възразила.
Поради предишния си опит инвеститорите в облигации обаче внимават да не дадат на високопоставени лица предимството на съмнението. Не успокояват особено и източници, които посочват, че условията на спасителното финансиране за Испания могат, „където е удачно“, да включват загуби за носителите на облигации на провалили се банки. Другата голяма несигурност идва от въпроса какви точно задължения произтичат от отпускането на тази помощ. Испания, която е нетърпелива да стане пример на икономическата добродетел, обременена с проблемни банки, каза, че освен банкови реформи други икономически и фискални условия няма да бъдат необходими. Кажете това на Германия.
Испания може да не е под надзора на „тройката“ кредитори, включваща ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, която контролира други финансирани нации, но ковчежниците й определено имат план да я държат под око. Не „тройка“, а по-скоро четворка ще регулира испанската програма по данни на Европейската комисия, въпреки че МВФ не стои зад това спасително финансиране. Допълнителното участие е на Европейския банков орган. „Те са „Мъже в черно“, както ги наричат, дали са тройка, откровено казано, не е от голямо значение“, коментира по повод на организацията Амадеу Алтафаж, говорител на Европейската комисия.
Тя обаче може да се окаже от голямо значение за Испания и гражданите й предвид факта, че казаното от регулаторите обикновено се приема с неохота. Съществуват и опасения, че Испания ще има нужда от по-нататъшна помощ. „Въпреки че спасителното финансиране със сигурност ще помогне на испанската банкова система, ситуацията в Испания не е по-различна тази сутрин в сравнение с преди една седмица“, заяви Греъм Лийч, главен икономист в Institute of Directors. В крайна сметка пазарите се съгласиха. Испанските разходи по заемите по десетгодишните облигации достигнаха 6,5% в понеделник, повече, отколкото бяха в петък преди обявяването на пакета.

По в. „Дейли телеграф“