Кипър съобщи, че спешно се нуждае от европейска финансова помощ, за да увеличи капитала на банките си – стъпка, която ще го превърне в петата икономика в еврозоната, потърсила помощ от спасителните фондове в региона.
Финансовият министър на Кипър Васос Шиарли заяви, че нуждата на страната от международна спасителна помощ е „изключително спешна“, за да може тя да рекапитализира банките си, и въпросът трябва да бъде разрешен до края на месеца. Според някои европейски политици размерът на спасителната помощ надали ще надхвърли €3-€4 млрд. – сума, която не би оказала голям натиск върху средствата на спасителните фондове на еврозоната. Икономиката на Кипър – остров с население от 800 000 души, е една шестдесета от размера на икономиката на Испания, която през уикенда съобщи, че ще поиска спасителна помощ от европейските фондове, за да рекапитализира банките си. Но според някои европейски политици основният ефект от молбата, която Кипър отправи в понеделник, може би ще бъде разпространение на заразата в еврозоната. Гърция, Ирландия и Португалия вече прибегнаха до програми за спасителна помощ.
Според политици кипърското правителство вероятно ще поиска помощ по модела на испанските заеми, при което на банковия сектор на страната ще бъдат наложени определени условия, но няма да се налагат нови изисквания за начина, по който страната да управлява икономиката си. Кипърските банки, особено втората по големина Кипърска народна банка, трябва да възстановят капитала си, след като претърпяха загуби по време на преструктурирането на гръцкия държавен дълг по-рано тази година. Шиарли заяви, че все още не е отправена молба за помощ, но допълни: „Никога не сме изключвали възможността да помолим спасителния механизъм за помощ. Механизмът е един от изборите ни.“ Европейската комисия съобщи, че не е получавала никакви индикации за молба за помощ. „Знаем, че кипърският банков сектор... е под огромен натиск. Наблюдаваме го“, заяви Амадеу Алтафаж-Тардио, говорител на комисията. Той посочи, че Кипър не планира да иска помощ преди гръцките избори в неделя, които политиците се опасяват, че може да породят трусове на европейските финансови пазари. Въпреки това, „ако нещо трябва да се направи, ние разполагаме с необходимите инструменти и сме готови да ги използваме“, заяви той.
Миналия месец кипърският парламент одобри план за подпомагане на Кипърската народна банка, след като трезорът отчисли дълг на стойност около €2 млрд. след преструктурирането на гръцките банки. Издаването на нови акции, обезпечени от правителството, ще започне в петък и ще продължи около две седмици. Тъй като е малко вероятно частните инвеститори да покрият пълната сума, планът създава потенциални задължения на стойност €1,8 млрд. за държавата, което се равнява на една десета от годишния БВП на Кипър.
„Въпросът е спешен. Знаем, че рекапитализацията на банките трябва да приключи преди 30 юни“, заяви финансовият министър Шиарли. „Остават само няколко дни до 30 юни и затова въпросът е невероятно спешен.“ Кипър постигна споразумение за кредит на стойност €2,5 млрд. с Русия миналата година, което предотврати непосредствената нужда от спасителен план. Правителството проучва дали може да потърси финансиране от Китай или Русия, но тези варианти изглеждат малко вероятни, заявиха кипърски и европейски депутати. Вероятната молба за европейска помощ идва на фона на отслабващата кипърска икономика. Ръстът пое в негативна посока през последните две тримесечия на 2011 г., след като взрив на склад за боеприпаси през юли прекъсна половината от електроснабдяването на страната. Цифрите за брутния вътрешен продукт за тримесечието, оповестени миналата седмица, показват, че рецесията се задълбочава. За да се затвори дупката в бюджета, се очаква правителството скоро да оповести нов пакет от мерки за икономии, които вероятно допълнително ще задълбочат спада.

По в. „Уолстрийт джърнъл“