Правителствата в развиващите се икономики в Европа се готвят за възможността от сериозни пазарни сътресения, в случай че Гърция излезе от еврозоната, което може да доведе до поевтиняване на валутите, да затегне кредитирането и да удари спирачките на стимулирания от износа ръст.
Служители на правителствата и представители на централните банки на държавите от Източна Европа смятат, че са в по-добра форма да избегнат бурята, отколкото бяха преди четири години, когато фалитът на американската инвестиционна банка Lehman Brothers породи световна финансова криза. Но тези държави все още са уязвими. Инвеститорите, обзети от страх, че гръцките избори другата седмица ще доведат до неконтролирано излизане на Атина от еврозоната, вече започнаха да разпродават полски, унгарски, румънски и чешки активи, което нанесе удар на местните валути и фондови борси. Унгарският премиер Виктор Орбан, чиято силно задлъжняла страна се смята за изложена на особено голям риск, заяви, че е „започнала работата“ за укрепване на защитата, „така че подобно сътресение да не доведе до рухване на Унгария“. В Полша, където икономиката е много по-стабилна, управителят на централната банка Марек Белка заяви, че правителството внимателно наблюдава банковата система и е готово да осигури ликвидност (в евро и полски злоти), за да стабилизира финансовата система, ако това се наложи. „Съществуват канали, по които заразата може да се разпространи, но полската икономика е доста балансирана и устойчива“, заяви Белка в интервю за вестник „Уолстрийт джърнъл“. „Разбира се, никой не е имунизиран.“
Но ако проблемите на Гърция се влошат, анализаторите смятат, че това може да накара инвеститорите да избягат панически от Източна Европа и да се преориентират към активи, смятани за по-сигурни. Това ще доведе до поевтиняване на местните валути и ще повиши разходите по вземането на кредит от правителствата и компаниите в региона. Една голяма промяна на обменните курсове би навредила на полските, унгарските и румънските домакинства, които имат заеми, деноминирани в чужда валута.
Друг ключов път за трансмисия биха могли да бъдат банките. Много банки в региона разчитат за финансиране на банки майки от еврозоната. Неконтролирано излизане на Гърция от еврозоната, предизвикващо по-голяма финансова криза в Западна Европа, може сериозно да навреди на достъпния кредит в някои страни. Тогава възниква въпросът с търговията. Ако излизането на Гърция стане причина за свиване на икономиката на еврозоната, това също ще има негативни последици за зависещите от износа икономики от Източна Европа, особено Чешката република и Унгария, малки отворени икономики, тясно обвързани със Западна Европа.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан призова Полша, Чехия и Словакия да се обединят и да не позволят на централите на банките да източват фондове от дъщерните си звена в региона и да потърсят достъп до валутни суапове на Европейската централна банка. Досега обаче съседките на Унгария не проявяват ентусиазъм. „Междуправителствена инициатива не е правилното решение“, каза Белка. Подобни въпроси трябва да бъдат договаряни между ЕЦБ и националните централни банки. „Разбира се, бих се притеснил, ако големите европейски банки, които имат дъщерни звена тук, изпаднат в беда“, заяви Белка. „Но филиалите са достатъчно подсигурени, ръководени от нас, добре капитализирани и ликвидни.“ 70% от банковия сектор на Полша е чуждестранна собственост. Белка каза, че се подготвя за относително дълъг период на несигурност. „Според мен каквото и да се случи, то няма да е на точно определена дата и няма да се превърне в основна новина на вестниците, която да гласи „Гърция излезе от еврозоната“, каза той. „Ситуацията търпи развитие.“
Сред възможностите Белка спомена и тази Гърция да остане в еврозоната, като отпуснатата й финансова помощ или ще бъде спряна, или намалена, а страната ще прибегне до един вид временен „вътрешен платежен инструмент“, който би бил използван заедно с общата валута. „Някои смятат, че да преживяваме е най-добрият вариант, защото другите са или нереалистични, или катастрофални“, коментира Белка.

По в. „Уолстрийт джърнъл“