Преди десет години нечестивият съюз между британската Партия на независимостта и поддръжниците на еврочленството твърдяха, че е невъзможно Великобритания да остане в Европейския съюз и да запази валутата си. И двете страни имаха политически интерес да сведат дебата до фалшивия избор между две противоположни възможности, които отричаха на обществеността шанса да получи това, което наистина искаше, а именно да остане в ЕС, но да не членува в еврозоната.
Оказа се, че и двете страни грешаха. Днес отново се оформи същият съюз, който твърди, че е невъзможно да се предоговори членството в ЕС и че единствената възможност е референдум за това, дали Великобритания да остане в ЕС или не. Евроскептиците, които подкрепят идеята за референдум за оттеглянето на Великобритания, трябва да си помислят добре какво си пожелават. Референдумът за оставане на страната в ЕС миналата година победи кампанията за изборна реформа и Питър Манделсън сигурно се усмихва самодоволно на възможността същото нещо да се случи и с поддръжниците на ново споразумение с ЕС. Докато дойде време за нов референдум, той ще трябва да предложи на обществеността възможността, която повечето хора желаят – да останат в ЕС, но при нови условия. За да се оттегли страната от ЕС, тя ще трябва да преговаря с другите държави членки дори за да трябва да си спечели същия достъп до европейския пазар като Норвегия, Турция или Швейцария. По-добре би било тя да договори ново споразумение в рамките на ЕС, отколкото да рискува да преговаря за нещо непредсказуемо, като се намира извън ЕС.
Както днес показа изследване, публикувано от Open Europe, за британската търговия единният пазар на стоки и услуги е най-добрият възможен модел. Норвегия приема 75% от законите на ЕС, но не участва във формулирането им. Турция има достъп до единния пазар на стоки, но не и до единния пазар на услуги, а това е много важно за Великобритания. Норвегия не членува и в митническия съюз на ЕС – особеност, която е много важна за британското промишлено производство и е причината, поради която страната се присъедини към единния пазар на първо място.
Великобритания може да постъпи по-разумно, вместо да напусне ЕС. С правилния подход тя може да го промени. Ако ЕС иска да оцелее, той трябва да може да се приспособява, а това означава от него да се отнемат правомощия и страните да могат да избират областите, в които искат да си сътрудничат и в които искат да запазят контрола си. Потискащата истина е, че очевидната подкрепа на идеята за „повече Европа“ не е породена от рационален анализ, а се води единствено от минали тенденции и геополитически съображения. Тази идея прилича малко на балона във финансовите пазари, който е на път да се пръсне. Ето защо Великобритания отчаяно трябва да начертае алтернативен план за бъдещето на ЕС. Тя е единствената голяма страна в Европа, която не е погълната от проблемите на еврото, затова на нея се пада да поеме лидерството. Тя трябва да призове за нов европейски модел, в който има вътрешно ядро – единният пазар на стоки и услуги с участието на всички държави членки, защото имат полза от него. Трябва да има и по-широка сфера от политически области като заетостта и социалната политика, еврото, единната селскостопанска политика, правото и вътрешните работи, които трябва да са незадължителни. Това ще помогне на ЕС да се приспособи и да се откаже от правомощията да взема решения на ниво ЕС, за които вече няма логична причина.
Джордж Озборн е прав, че страните, които искат да останат в еврозоната и да я накарат да проработи, трябва да интегрират икономическите си политики по-тясно, но това не се отнася за страните, които са извън еврозоната или които може да я напуснат. А дори и страните, членуващи в еврозоната, вероятно биха искали да си възвърнат националния контрол върху някои политически области. Великобритания често е представяна като резервирана и незаинтересована и се смята, че винаги се опитва да блокира решенията. Вместо да се дърпа, тя трябва настоятелно да призове за преобръщане на интеграцията на ЕС и за край на старомодната догма за „все по-тесен съюз“ за всички. Няма значение дали тя ще е малцинство, или няма да има съюзници първоначално. Най-важното е да се окаже права, също както беше права в отношението си към еврото.

По в. „Гардиън“