Мисля, че на Балканите като цяло сте готови за съвместна работа. Има някои страни с различен темп на реформи, но това е едно от нещата, които трябва да направите сами. На първо място, да бъдат реализирани някои инфраструктурни проекти и комуникации, очевидно. Аз бих добавил енергетиката, енергията ще бъде все по-засилващ се проблем в тази част на Европа. Имате много потенциал, но това е нещо, което трябва да направите заедно. А организираната престъпност е трансгранична дейност и това изисква далеч по-голямо сътрудничество. Това е от интерес и за двете засегнати страни.
Международният съд направи ясно изявление за името на Македония. Мисля, че то трябва да има последствия за всички. Но това е един от тези проблеми, които трябва да бъдат решени. Не знам дали ще бъде решен тази година или не – надявам се да бъде, но не зависи от мен.
Не съм бил предупреден за изявлението на премиера Бойко Борисов, че България е против името Северна Македония, защото може да намеква за териториални претенции. Но и не би трябвало. Това е въпрос, който трябва да бъде решен между Скопие и Атина. Искаме да бъде решен, но не можем да кажем как. Практически решението на Международния съд е важна стъпка, но не решава основния проблем. Въпросът за името трябва да бъде решен в двустранен диалог. И след това бих допуснал, че ще се заемат с проблемите, които може да имат с останалата част от региона.
Не мисля, че Гърция ще напусне еврозоната. Въпросът трябва да бъде решен от гърците, а ако погледнете проучванията на общественото мнение, те са твърдо против. Ако погледнете какво означава напускане на еврозоната – Гърция има икономически проблеми. Добавете към тях излизане от еврото и не мисля, че това ще се случи.
Ако погледнете историята, Европейската комисия беше скептична спрямо Гърция. След това решението беше взето от Европейската общност да се позволи на Гърция да се присъедини. Мисля, че това беше разумно решение.
Гръцките политици, банкерите и бюрократите в Брюксел трябваше да гледат по-внимателно цифрите. Този въпрос го научиха преди всичко самите гърци.
Ако погледнете европейските съвети, те винаги са носели може би не гигантски стъпки, но стъпки. Мисля, че това, което ще видите на европейския съвет през юни, е да се предприемат стъпки, които помагат на прилагането на някои неща, които вече са били решени. Те вече се създават. Европа е, както знаете, коалиция от 27 демокрации. А демокрациите вземат решения по демократичен начин. Но мисля, че стига нещата да се движат в правилната посока, това е основното. Освен това имаме и специфичните проблеми на специфични страни.
Не бих казал, че задълбочаването на интеграцията води до отказ от суверенитета. Само като обединим суверенитета си, имаме силата да влияем на собственото си бъдеще.
Историята е много дълъг процес, но що се отнася до нашето време, бих казал, че да, войните приключиха. Не виждам никаква причина това да се случи отново. Разпадането на бивша Югославия показа много проблеми, които впрочем бяха оставени неразрешени. Последното десетилетие на миналия век беше доминирано от войните на Балканите. Но сега, когато имаме развиваща се европейска интеграция на региона, когато балканските страни имат желание за интеграция, смятам, че съществува стабилност.
За последните 10 години Балканите се придвижиха в посока към Европа. (През 2001 г. Билд беше заявил, че Балканите могат да станат “по-европейски в най-добрия смисъл или по-балкански в най-лошия” - бел. ред.). Не виждам възможност за връщане назад и не очаквам това да се случи дори и след изборите в Гърция.

Изявлението е от Софийския форум за Балканите