Умира ли златната кокошка на чиновника? Този въпрос може и да получи утвърдителен отговор след месец, когато се очаква да влязат в сила измененията в Закона за държавния служител. Те бяха публикувани в ДВ на 18 май и с тях се слага край на практиката да се раздават бонуси от събрани такси. За да бъдем обективни, трябва да припомним, че скандалът с високите допълнителни възнаграждения по правило гърми почти всяка година. През 2012 г. негово лице стана бившата шефка на Агенцията по вписванията Виолета Николова, която си разпредели 73 хиляди лева допълнително над заплатата и след като това стана известно, обясни в националния ефир, че си ги е заслужила с упорит труд. Такива като нея са стотици.
Причината за тлъстите надбавки не е в трудолюбието на служителите, а във все още действащата нормативна уредба, която позволява да се разпределят като бонуси до 25% от постъпленията от такси между началниците и служителите. Тази наредба ще продължи да е в сила още месец, тъй като промените в закона за държавната служба, които забраняват разпределението на бонуси от такси, ще действат от края на юни. Което означава, че и в момента върви разпределяне на допълнителни пари, чиито размери най-вероятно ще станат ясни в края на годината. И ще пълнят първите страници на вестниците.
Извън медийните коментари е интересно как се отразяват на джоба на предприемачите високите бонуси в Агенцията по вписвания и в другите агенции, от които бизнесът е пряко зависим. Отговорът е в писма на работодатели до кабинета по повод поредната инициатива да се питат бизнесът и гражданите как да се намали административната тежест.

Златните услуги

В класацията на „златните услуги“ на едно от първите места е Агенцията по вписванията. Без да полагат кой знае какъв труд, чиновниците там събират произволно големи такси, които могат да зашеметят всеки предприемач, който е теглил кредит, за да развива бизнес. От работодателските организации са изчислили, че при заем в размер на 20 милиона лева за първоначално вписване на ипотека от агенцията им взимат 20 хиляди лева! В случай че се промени размерът на кредита или на падежа, се дължи нова такса от 10 хиляди лева, а когато се заличи – още толкова. Няма сила, която може да обясни на работодателите какъв точно труд полага чиновникът, за да се взимат такива огромни суми. Да не говорим, че подобен размер противоречи на европейския принцип за разходоориентираност на таксите. А 30-40 хиляди лева при такъв огромен заем са си сериозни пари, които биха могли да бъдат изразходвани за закупуване на производствена техника или за вдигане на заплати.
От Съюза на фармацевтите са в очакване да влезе в сила решението да се регулират таксите в Изпълнителната агенция по лекарствата. Там напълно произволно събират по 5000 лева от всеки желаещ да открие аптека. При положение че таксите в съседна Румъния за подобен род дейност са 200-300 лв. От решението на кабинета в началото на май става ясно, че сумата се сваля на 1000 лв., което също е високо, но все пак не е толкова нагло. По-светли очаквания създава и решението таксите за издаване на удостоверения за регистрация и за промяна в регистрацията на дрогерия да са значително по-ниски от определените в сегашната тарифа – 200 лв. вместо 1000 лв. Дали това ще се отрази на цените на лекарствата, тепърва ще видим.

Удостоверенията – обемни и скъпи

В групата на „златните услуги“ е и достъпът до Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). Той е един сериозен пример как чиновниците могат да заобиколят закона за достъп до информацията, който „осигурява на всеки гражданин свободен и безплатен достъп до регистъра и до електронния образ на документите“. Напълно в противоречие с изменението на закона, приет на 25 ноември 2008 г., в момента е невъзможно трето лице да получи безплатен достъп до данните на ЦРОЗ. Защо ли? Отговорът е в таксите. По 10 лв. се заплаща за устна услуга. За издаване на удостоверения и справки за вписвания в ЦРЗО на практика се плащат по няколко хиляди лева, защото на страница от регистъра взимат по 5 лв. Поради повтарящи се и неясно описани обстоятелства удостоверенията набъбват до стотици страници и заприличват на некадърен, но скъп писателски труд.
Очевидно този път бизнесът е решил да се измъкне от ролята на спонсор на чиновнически недомислия и много сериозно поставя въпроса за електронните услуги, които чака вече 10 години да бъдат въведени. Както и за намалението на таксите. И може би ще бъде чут от ведомствата, които вече нямат икономически интерес да го товарят допълнително.