Старомоден е упрекът, че правосъдната министърка Тачева и МВР шефът Петков са пели като солисти от два различни хора на сбирката на колегите си в Брюксел. Тачева я избило на родолюбие с припева еврокомисарите да ни избавят час по-скоро от своя мониторинг. Вече и сами сме можели да си бършем носа и да изпълним критериите. Петков напротив се пробвал в по-игривия водевилен жанр и настоял Европа да не сваля очи от нас още и още. Тази европейска фиксация играела ролята на успокоително за лошите обществени настроения и вътрешните напрежения. Какво пък? Дори вътрешният министър поне веднъж може да е прав. Бездруго европейското членство ни излиза солено. Засега плащаме повече, отколкото получаваме. А жадуваните еврофондове са корупционен фактор при тройно композираната власт. Добре е Европа да я наблюдава, дори и резултатът от това да е сходен с плацебо ефекта на хапчетата за мъжка мощ. Освен това няма нищо лошо, когато по света и у нас политиците ни не маршируват в ритуално единство. Времената все пак са пазарни, а не казармени. Щом управниците ни имат идеи, нека се конкурират публично. Защото от опит знаем, че когато заговорят едно и също, прекаран е винаги избирателят.