Ние като народ можем да се гордеем, че България е между първите авиационни държави и е член на световното космическо семейство. Българската авиация вече има стогодишна история. Нейният път минава през много обрати – от почти пълно унищожение след Ньой през възраждане през 30-те години на ХХ век, подвизи при отбраната на Скопие през Втората световна война, технологичния напредък през 70-те и 80-те години и тежките години на прехода след 1989 г.

Историята

Българската авиация винаги е успявала да се възроди през последните 100 лета и е постигала върховни постижения не толкова благодарение на технологиите, а благодарение на българските авиатори, българските учени, инженери и техници.
Нашите летци Радул Милков и Продан Даракчиев осъществяват първия в Европа боен полет през 1912 г., Симеон Петров е извършил първия нощен боен полет, Райна Касабова е първата жена в света, участвала в реален боен полет, а поручик Димитър Списаревски, посмъртно произведен в капитан, е първата в историята на световната авиация жива торпила.
Анализът на тази вековна история свидетелства също и за постиженията и възможностите ни в областта на авиоинженерството. Асен Йорданов е авиоконструктор от световна величина. Той създава самолетите „Боинг 1327“ и „Дъглас ДЦ3 Дакота“. Българското промишлено самолетостроене датира още от 1926 година. България конструира и произвежда самолетите ДАР и ЛАЗ, които са били с летателно-технически характеристики на световно ниво за своето време.
Миналото трябва да се знае и да се помни, защото то е изпълнено с мъдрост, поуки и ни учи за нашите бъдещи възможности.

Предизвикателствата

Днес са необходими голяма държавническа мъдрост и сериозна политическа воля за развитието на българската авиация. Това е високотехнологично направление, което налага стратегическо и отговорно мислене, последователни и дългосрочни действия. В XXI век сме изправени пред нови предизвикателства. Развитието на авиацията трябва да бъде интегрирано в програмата „България 2020“.
Инвестициите в човешкия потенциал са жизненоважен фактор. Българските курсанти летци трябва да летят повече и ние трябва да им предоставим тази възможност.
България днес има своята стратегия за национална сигурност, своята национална отбранителна стратегия, Бяла книга и план за развитието на въоръжените сили. В този контекст технологичното обновяване на авиопарка на Военновъздушните сили (ВВС) е наложително за постигане на успешното изпълнение на стратегическите задачи пред страната, както и на съюзническите ни задължения.
За целта трябва да се използват научно обосновани методи за изработване на анализи и сравнителни оценки за ефективността на разходите за ресурси - нужно е не просто да купим техника, а да я сметнем за нейния цял жизнен цикъл. Този подход ще бъде приложен при подготовката и взимането на решението за придобиване на многоцелеви изтребител за българските ВВС.
Министерството на отбраната и другите отговорни институции трябва да проведат процеса при пълна прозрачност, при публично обсъждане и при спазване принципа на състезателност на предложенията и платформите. Повтарям трите ключови думи – прозрачност, публичност, състезателност.
България разполага не просто с възможности, а с големи възможности в областта на инженерната поддръжка на авиационния парк. Това е едно много перспективно направление за нас в рамките на НАТО и ЕС и в контекста на плановете за изграждане на „интелигентната отбрана“ в Югоизточна Европа. Трябва да работим за създаване на съвместни предприятия за авиационна поддръжка между български и чужди компании.
Гражданската авиация също има потенциал за развитие независимо от икономическата криза. Тя може да запази, а защо не и да разшири своите позиции на вътрешния и на международните пазари.

По време на научна конференция в Централния военен клуб за авиацията в съвременната геополитика