Българинът няма навици и култура на свободното си време

Какво правят българите в свободното си време? В специално социологическо проучване по поръчка на в. „Класа“ ББСС „Галъп интернешънъл“ попита хората как оползотворяват времето извън работа. Изключително спокойно и традиционно (да не кажем - скучно) уплътняват българите свободното си време. 60 % от българите живеят според максимата „Моят дом е моята крепост” и предпочитат да останат вкъщи в ценните часове, свободни от задължения.
Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Какво правят българите в свободното си време? В специално социологическо проучване по поръчка на в. „Класа“ ББСС „Галъп интернешънъл“ попита хората как оползотворяват времето извън работа. Изключително спокойно и традиционно (да не кажем - скучно) уплътняват българите свободното си време. 60 % от българите живеят според максимата „Моят дом е моята крепост” и предпочитат да останат вкъщи в ценните часове, свободни от задължения. Стоенето вкъщи в свободното време все пак не е само въпрос на избор и на манталитет, а в някои случаи е икономически обусловено – най-големи домошари са пенсионерите и хората с най-нисък личен доход (72%). Най-много свободното време извън къщи пък прекарват хората между 18 и 25 години (65%). Хората със социален статус над средния балансират свободното си време по равно вкъщи и навън. Основният въпрос все пак остава не толкова къде прекарват свободното си време хората, а как. Българите са изключително домашно общество – гледането на телевизия, комбинирано с домакинска работа, са двете най-широкоразпространени дейности в свободните часове и уикендите. Следват ги разходките и срещите с приятели. Тук читателите биха възкликнали: ‘Естествено, то ние за друго нямаме пари!” Повишаването на доходите с малко, но устойчиво всяка година от 2002 насам, включително и тези на пенсионерите, опровергават обаче това твърдение. Свободното време на българина не е резултат само от липса на средства и далеч не единственото, което той/тя може да си позволи, е да седи вкъщи и да гледа телевизия. Това е въпрос по-скоро на липса на навици и на култура на свободното време, отколкото на пари. Все пак двете доминиращите занимания сред населението – телевизията и домакинската работа - губят своята категоричнo водеща позиция, ако погледнем отблизо данните за формиращата се средната класа. В тази социална група домакинската работа (14% в сравнение с 22% сред населението) е вече изместена от разходките и пътуванията (16%). Излизането на разходка е наистина показателно за това, че културата на свободното време на българина е въпрос и на манталитет, а не на пари. Все пак разходките са безплатно удоволствие, а едва 7 % от българите с най-нисък личен доход го споменават като нещо, което правят в почивните дни . Всъщност най-много (12%) се разхождат не най-бедните, а, напротив – хората с най-висок доход и най-младите. Именно тези, които обществото обвинява в застояване пред телевизора, компютъра и т.н. Заседналият начин на живот и затлъстяването са един от основните проблеми на съвременните хора. Ако в чужбина е обичайна гледка да се видят тичащи за здраве по паркове и улици (което е безплатно!), то у нас спорт практикува изключително малка част от населението, най-вече хора с висок социален статус. Едва 1 % заявяват спорта като най-честа своя дейност в свободното време. Изводът е, че за някои занимания за свободното време като разходки, спорт и четене на книги (едва 2% сред населението!) българите просто нямат навици и желание или и двете. За някои начинания наистина се изискват големи финансови възможности (като пътувания извън населеното място или сериозен шопинг в бързо растящите молове от всякакъв тип). В повечето случаи обаче дори имащите прилични за българските стандарти доходи все още предпочитат идеалната комбинация от „липса на каквото и да е усилие и разход”, като например гледането на телевизия у дома. Изследването е проведено през първата седмица на юни, национално представително е и обхваща 1037 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа