Президентските избори през 2012 г. наближават, а новата официална политика на администрацията на Обама за Уолстрийт е кристално ясна: долу ръцете от лошите.
Ето какво каза Шийла Беър, председател на Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC), на 9 юни на заседание на Съвета за международни отношения. Темата бе дали изпълнителните директори на банките на Уолстрийт трябва да бъдат подведени под отговорност за престъпната небрежност, която доведе до най-лошата финансова криза от Голямата депресия насам: „Мисля, че много хора гледаха в друга посока, когато не трябваше. Независимо дали става въпрос за неизпълнение на служебните задължения, или за реално осъзнаване на случващото се и подпомагането му, смятам, че това е чисто и просто престъпно поведение и хората трябва да отидат в затвора.“
Дотук добре. Но Беър веднага поясни, че не обвинява никоя от големите риби на Уолстрийт: „Не е ясно дали това е случаят със служителите на по-високите постове. Но мисля, че законът трябва да открие това.“
За съжаление прилагането на закона не успя да открие нищо. Прийт Бхарара, щатски прокурор на южния район на Ню Йорк, наскоро обясни на Джордж Пакър от „Ню Йоркър“ защо все още не е осъдил нито един високопоставен банкер. „Ако кладенецът е сух и хиляда души няма да могат да ви донесат вода от него“, заяви той.

Обиден прокурор

След това той се обиди на критиките, отправени към службата му. „Малко се притеснявам, когато хората намекват, без да знаят нищо, че дори не се и опитваме да разгледаме случая“, заяви той. „Ние търсим там, където има дим. Имате ли представа колко много хора искат да внесат такова обвинение в съда, ако има основание? Така че каква е причината, че не сме го направили? Понякога хората казват: „Това е, защото сте им задължени“, в което няма никаква логика. Изглеждаме ли така, сякаш се страхуваме да заведем дело срещу някого?“
Въпреки това единствените съдебни дела са срещу дребни риби като Фабрис Тур от Goldman Sachs Group Inc. и шефа на хедж фонд Радж Раджаратнам, който беше мазен банкер и вършеше търговия, базирана на наличието на вътрешна информация, но нямаше нищо общо с икономическата криза.
Ако правосъдната система не може да направи нищо по въпроса, поне можем да очакваме президентът Барак Обама, който през 2009 г. нарече банкерите от Уолстрийт „големци“, да открие огън. Наистина миналата седмица той влезе в леговището на Господарите на вселената и им отправи възможно най-силното послание: той поиска всеки от тях да събере по $35 800 за кампанията за преизбирането му и поиска да вечерят с него в „Даниел“, френски ресторант на Парк авеню.
Колко хубаво! Близо 70 големци добавиха килограми тази вечер с омари, печено цвекло и говеждо, а президентът събра $2,4 млн. в касичката си.
И в случай че посланието, че всичко е простено, не е било достатъчно ясно, миналата седмица бе уредено делото за ипотечно гарантираните ценни книжа на Комисията за ценните книжа и фондовите борси, което тя водеше с JPMоrgan Chase & Co. В замяна на това, че избегна затвора, JPMorgan плати на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) $154 млн., за да уреди обвиненията, че тя, подобно на Goldman Sachs по делото Abacus 2007-АC1, е подвела инвеститорите за рисковете от обезпечените с кредити ценни книжа, които лично създаде и продаваше, когато започнаха да се пукат балоните в жилищния сектор.
Истинска загадка остава въпросът, как така SEC измъкна $550 млн. от Goldman, а JPMorgan се отърва с по-малко от една трета от тази сума за практически същото поведение. Знаем със сигурност само, че ни остава единствено да загърбим случая, както от доста време ни убеждава да направим Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan.
Раздаването на индулгенции е изключително разочароващо, особено предвид растящия обем доказателства, че много хора в тези фирми много добре са знаели още през 2007 г., че „пакетират“ калпави ипотеки и ги продават по номинална стойност на инвеститорите. Жалбата на SEC срещу JPMorgan включваше имейл от 13 февруари 2007 г. от служител на инвестиционната банка в контакт с хедж фонда Magnetar Capital, който по онова време искаше да шортне Squared, въпросните изкуствени ценни книжа, обезпечени с кредити. „Всички знаем, че Magnetar се опитва да сключи възможно най-много сделки, преди всичко да се е сринало“, пише служителят.

В напреднал стадий

Когато пазарът започна да се пропуква, JPMorgan притисна остро потенциалните инвеститори да купуват Squared. На 19 март служител пише до европейските си колеги: „Наистина имаме нужда от съдействието ви. Случаят е с най-висок приоритет за кадрите по цялата йерархия на банката.“ Три дни по-късно друг член на екипа по сделката прави нов опит да ентусиазира звеното за продажби. „В толкова напреднал стадий сме с тази бременност, че вече трябва да ни качите на количката“, пише тя в имейл. „Да насрочим вече секциото.“
Излишно е да казваме, че подобни писма са открити във файловете на банкери и трейдъри из Уолстрийт и агенциите за кредитен рейтинг Moody’s и Standard & Poor’s. Наистина ли от нас се очаква да повярваме, че толкова разпространени съмнителни практики са останали незабелязани за хората в управлението на съответните компании?
Не се заблуждавай, Шийла Беър, тези по „високите етажи“ на Уолстрийт много добре са знаели какво вършат фирмите им, просто са решили да си затворят очите. Печалбата е достатъчно изкушение (JPMorgan получи хонорари за $18,9 млн., за да скалъпи Squared, а на Goldman са платени общо $15 млн. за Abacus). Ако стомахът ви още не се е обърнал от възмущение, тогава фактът, че Уолстрийт ще се измъкне безнаказано, със сигурност ще ви подейства така.